неделя, 19 декември 2010 г.
четвъртък, 25 ноември 2010 г.
Ако-Ръдиард Киплинг
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!
Ръдиард Киплинг
превод:Стоян Медникаров
А това е оригинала на стихотворението:
If
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise:
If you can dream–and not make dreams your master,
If you can think–and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ‘em up with worn-out tools:
If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: “Hold on!”
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings–nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And–which is more–you’ll be a Man, my son!
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!
Ръдиард Киплинг
превод:Стоян Медникаров
А това е оригинала на стихотворението:
If
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise:
If you can dream–and not make dreams your master,
If you can think–and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ‘em up with worn-out tools:
If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: “Hold on!”
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings–nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And–which is more–you’ll be a Man, my son!
сряда, 24 ноември 2010 г.
Hero
There's a hero
If you look inside your heart
You don't have to be afraid
Of what you are
There's an answer
If you reach into your sould
And the sorrow that you know
Will melt away
And then a hero comes along
With the strength to carry on
And you cast your fears aside
And you know you can survive
So when you feel like hope is gone
Look inside you and be strong
And you'll finally see the truth
That a hero lies in you
It's a long road
When you face the world alone
No one reaches out a hand
For you to hold
You can find love
If you search within yourself
And the emptiness you felt
Will disappear
Lord knows
Dreams are hard to follow
But don't let anyone
Tear them away
Hold on
There will be tomorrow
In time
You'll find the way
Kelly Clarkson - Because Of You
I will not make the same mistakes that you did
I Will not let myself cause my heart so much misery
I will not break the way you did
You fell so hard
I've learned the hard way, to never let it get that far
Because of you
I'll never stray too far from the sidewalk
Because of you
I learned to play on the safe side
So I don't get hurt
Because of you
I find it hard to trust
Not only me, but everyone around me
Because of you
I am afraid
I lose my way
And it's not too long before you point it out
I cannot cry
Because I know that's weakness in your eyes
I'm forced to fake, a smile, a laugh
Every day of my life
My heart can't possibly break
When it wasn't even whole to start with
Because of you
I'll never stray too far from the sidewalk
Because of you
I learned to play on the safe side
So I don't get hurt
Because of you
I find it hard to trust
Not only me, but everyone around me
Because of you
I am afraid
I watched you die
I heard you cry
Every night in your sleep
I was so young
You should have known better than to lean on me
You never thought of anyone else
You just saw your pain
And now I cry
In the middle of the night
For the same damn thing
Because of you
I'll never stray too far from the sidewalk
Because of you
I learned to play on the safe side
So I don't get hurt
Because of you
I tried my hardest just to forget everything
Because of you
I don't know how to let anyone else in
Because of you
I'm ashamed of my life because it's empty
Because of you
I am afraid
Because of you
Because of you
Посвещение
Посвещение
Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
петък, 29 октомври 2010 г.
Един за друг
Един за друг
Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.
За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.
Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов
Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.
За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.
Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов
Остави да дойде
Остави да дойде
Остави да дойде изведнъж
неочаквана и непозната,
както пада над горите дъжд
и след туй е весела гората.
Остави я като вятър лош
слязъл от небесната морава
да нахлуе в твойта късна нощ
и на пепел всичко да направи
Като вик от ада да е тя
като шепот ангелски от рая
остави да дойде любовта
както тя от векове си знае
Остави да дойде изведнъж
неочаквана и непозната,
както пада над горите дъжд
и след туй е весела гората.
Остави я като вятър лош
слязъл от небесната морава
да нахлуе в твойта късна нощ
и на пепел всичко да направи
Като вик от ада да е тя
като шепот ангелски от рая
остави да дойде любовта
както тя от векове си знае
До утре
ДО УТРЕ
БЛАГА ДИМИТРОВА
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.
БЛАГА ДИМИТРОВА
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.
Приказка
ПРИКАЗКА
ДАМЯН ДАМЯНОВ
Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …
Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?
ДАМЯН ДАМЯНОВ
Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …
Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?
На сбогуване
На сбогуване
Д.Дамянов
Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа, ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
... Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!
("Ако нямаше огън", 1958)
Посвещение
ПОСВЕЩЕНИЕ
Отивай си. Отказвай се. Преди
да е изпита чашата до дъно,
додето още в твоите гърди
сърцето бие диво и безсънно.
Отивай си, не чакай никой вир
догдето къпеш се, да се размъти
преди да си склонил да сключат мир
позорен между тебе и врага ти.
Разкъсвай се! Но наведи глава
И тръгвай!
Посред нощ.
Нощта е синя.
Отивай си. Отказвай се. В това
се крие страшна, непонятна сила.
Умей да свършваш точно на върха,
когато още е неясен краят,
преди успехът да ти спре дъха,
преди похвалите да те замаят.
И ярък ще е всеки вкус и цвят
и твойте полети ще са огромни,
и дълго ти ще помниш този свят
и този свят задълго ще те помни.
Отивай си. Отказвай се. Преди
да е изпита чашата до дъно,
додето още в твоите гърди
сърцето бие диво и безсънно.
Отивай си, не чакай никой вир
догдето къпеш се, да се размъти
преди да си склонил да сключат мир
позорен между тебе и врага ти.
Разкъсвай се! Но наведи глава
И тръгвай!
Посред нощ.
Нощта е синя.
Отивай си. Отказвай се. В това
се крие страшна, непонятна сила.
Умей да свършваш точно на върха,
когато още е неясен краят,
преди успехът да ти спре дъха,
преди похвалите да те замаят.
И ярък ще е всеки вкус и цвят
и твойте полети ще са огромни,
и дълго ти ще помниш този свят
и този свят задълго ще те помни.
Андрей Германов
петък, 1 октомври 2010 г.
Ако има рай
Не плачи за мен, не потъвай в мрак,
аз ще съм до теб, но не и в този свят.
Открадни за мен още час живот,
за да мога пак да бъда с тебе аз.
Питам се защо случи се това-
някой размени живота с вечността.
Само ако има рай, ще съм там близо,
за да стопля мислите, посивели от тъга.
Само ако има рай, ще крещя силно,
но не плачи за мене ти, а в сън ме превърни.
Не плачи за мен, не угасвай в мрак,
имаш цял живот тук на този свят.
Но запази за мен спомена, любов,
ще дойде време пак да бъда с тебе аз.
Ако има рай, ще съм там близо до теб.
Размисли на Джордж Карлин за живота
Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия – толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември:
ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Карлин
Въпреки това
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута
Хората са упорити, алогични и егоцентрични. Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!
Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!
Доброто, което правиш ще бъде забравено утре. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребните хора с най-дребните съзнания. Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!
Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите.Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!
Каквото си градил с години, може да се срине само за една нощ. Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне. Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА!
четвъртък, 1 юли 2010 г.
На сестра ми.....
Когато от умора пукат ставите
като прекършена от бурята гора
не можете дори да си представите
какво е да си имате сестра.
Когато най- добрите Ви приятели
предават Ви в жестоката игра
навярно даже нямате понятие
какво е да си имате сестра
Загърби ли Ви с лекота любимият
"Не те разбрах! И ти не ме разбра!"
Тогава точно трябва да си
имате сестра.
Когато се превърне в спомен само
порасналата моя дъщеря
дано да може да опира рамо
до рамото на своята сестра
като прекършена от бурята гора
не можете дори да си представите
какво е да си имате сестра.
Когато най- добрите Ви приятели
предават Ви в жестоката игра
навярно даже нямате понятие
какво е да си имате сестра
Загърби ли Ви с лекота любимият
"Не те разбрах! И ти не ме разбра!"
Тогава точно трябва да си
имате сестра.
Когато се превърне в спомен само
порасналата моя дъщеря
дано да може да опира рамо
до рамото на своята сестра
автор неизвестен.
неделя, 7 март 2010 г.
ЗА КАКВО СЛУЖИ МАЙКАТА
ЗА КАКВО СЛУЖИ МАЙКАТА
Барбара Ноак
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна, един единадесет годишен и една петгодишна.
Майката служи:
1. Да подписва лоши класни, за които бащата по-добре да не знае.
2. Да утешава.
3. Като опитно зайче за издръжливостта на човешките нерви.
4. Да измъква тресчици.
5. Да се кара.
6. Да чете часове наред, когато си болен от шарка, за да не те сърби чак толкова.
7. Да се грижи за нашите домашни животни, взети само при изричното условие, че ще ги гледаме ние.
8. Да си спомня винаги онова, което – ако тя не го помни – ние напълно забравяме.
9. За учене на стихотворения на глас.
10. Да мърмори, когато е необходимо.
11. Да бута люлката, когато сме на нея.
12. Да ни целуне пръстчето, когато сме били още малки и сме си го прищипали.
13. Да ни изтрие гърба.
14. Да ни гушка.
15. Да изглажда подгънатите страници на тетрадките ни.
16. Да ни чете конско, защото на татко това струва голямо усилие.
17. Да лъже по телефона, когато искаме да ни няма у дома.
18. Да мъти нови братчета и сестричета.
19. Да разрешава семейни спорове.
20. За душеприказчик.
21. Да спестява парите, които останалите членове на семейството са прахосали.
22. Да стяга куфарите.
23. Да пише извинителни бележки.
24. Да кърпи дрехите ни.
25. Да ни обича, когато всички други са ни сърдити.
26. Да ни дава заеми.
27. Да прибира разхвърляните ни навсякъде вещи.
28. За милосърдна сестра.
29. За надежден будилник.
30. Да ни повдига духа (по телефона), когато ни е домъчняло за в къщи, защото сме някъде, където не ни харесва.
31. Да ни мие главата.
32. Да убива оси, паяци и други гадини, от които се боим.
33. Да ни държи ръчичката при доктора.
34. За гръмоотвод.
35. За търпелив слушател при любовна мъка – дори ако изплачем за четиринадесети път една и съща история.
36. Да отпраща приятелите, с които вече сме скъсали.
37. Да шие дрехи на куклите и на нас.
38. Да отлепва дъвката ни от ръбовете на масата, облегалките на креслата и др.
39. Да прави глупости.
40. Да ни услужва с велосипеда си, с гримове, огърлици, чорапи, ластичета, ножички... повечето от които никога вече не вижда.
41. Да ни тормози.
42. Да се възхищава на децата си, когато няма кой друг да го стори.
43. ... И за още много други неща (просто в момента не ни идват на ум останалите).
Във всеки случай майката има многостранно приложение и е крайно рисковано да останеш само с една, защото, ако тя излезе от строя, семейството ще трябва да бъде закрито.
Барбара Ноак
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна, един единадесет годишен и една петгодишна.
Майката служи:
1. Да подписва лоши класни, за които бащата по-добре да не знае.
2. Да утешава.
3. Като опитно зайче за издръжливостта на човешките нерви.
4. Да измъква тресчици.
5. Да се кара.
6. Да чете часове наред, когато си болен от шарка, за да не те сърби чак толкова.
7. Да се грижи за нашите домашни животни, взети само при изричното условие, че ще ги гледаме ние.
8. Да си спомня винаги онова, което – ако тя не го помни – ние напълно забравяме.
9. За учене на стихотворения на глас.
10. Да мърмори, когато е необходимо.
11. Да бута люлката, когато сме на нея.
12. Да ни целуне пръстчето, когато сме били още малки и сме си го прищипали.
13. Да ни изтрие гърба.
14. Да ни гушка.
15. Да изглажда подгънатите страници на тетрадките ни.
16. Да ни чете конско, защото на татко това струва голямо усилие.
17. Да лъже по телефона, когато искаме да ни няма у дома.
18. Да мъти нови братчета и сестричета.
19. Да разрешава семейни спорове.
20. За душеприказчик.
21. Да спестява парите, които останалите членове на семейството са прахосали.
22. Да стяга куфарите.
23. Да пише извинителни бележки.
24. Да кърпи дрехите ни.
25. Да ни обича, когато всички други са ни сърдити.
26. Да ни дава заеми.
27. Да прибира разхвърляните ни навсякъде вещи.
28. За милосърдна сестра.
29. За надежден будилник.
30. Да ни повдига духа (по телефона), когато ни е домъчняло за в къщи, защото сме някъде, където не ни харесва.
31. Да ни мие главата.
32. Да убива оси, паяци и други гадини, от които се боим.
33. Да ни държи ръчичката при доктора.
34. За гръмоотвод.
35. За търпелив слушател при любовна мъка – дори ако изплачем за четиринадесети път една и съща история.
36. Да отпраща приятелите, с които вече сме скъсали.
37. Да шие дрехи на куклите и на нас.
38. Да отлепва дъвката ни от ръбовете на масата, облегалките на креслата и др.
39. Да прави глупости.
40. Да ни услужва с велосипеда си, с гримове, огърлици, чорапи, ластичета, ножички... повечето от които никога вече не вижда.
41. Да ни тормози.
42. Да се възхищава на децата си, когато няма кой друг да го стори.
43. ... И за още много други неща (просто в момента не ни идват на ум останалите).
Във всеки случай майката има многостранно приложение и е крайно рисковано да останеш само с една, защото, ако тя излезе от строя, семейството ще трябва да бъде закрито.
Твоят Ангел на Земята
Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?
Бог се усмихнал и отвърнал:
- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
А бебето пак попитало:
- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...
Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:
- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...
В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...
Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:
- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
Бог се засмял и тихо отвърнал:
- Няма значение, какво е името.
Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!
- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?
Бог се усмихнал и отвърнал:
- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
А бебето пак попитало:
- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
- И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни... И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език...
Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:
- Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
- И за това съм помислил... - отвърнал Бог - Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...
В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва...
Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:
- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
Бог се засмял и тихо отвърнал:
- Няма значение, какво е името.
Ти ще наричаш своя ангел... МАМО!
На баба
Как свеж е спомена за бабините рози,
за двора летен, цял окьпан от роса...
Листата от цветенцето, които сложих
помежду страничките на една мечта...
И баба, сякаш взела Сльнцето вьв шепи,
избьрсва от лицето ми сьрдитата сьлза,
как после грейвам, сякаш между двете,
изгряла е сияйната дьга подир дьжда...
И люлчицата детска дето ми я сложи
вьв клоните на престарялата череша,
и мене вьтре, дето нежно ме положи,
и куклата, която ме научи, как да реша...
За всички истински неща изпитала,
които с толкоз много обич ми разказа...
Протягам двете си рьце в молитвата
кьм Ангела си сьс молба да ми я пази!
И вярвам, че ще бьдеме отново двете,
но там, на другата, незнайната Земя...
Днес изживявам още времето, в което
с наученото ми от нея вече сьм добра...
Единствено се мьча сьс вьпроса, дето
не мога да намеря отговор и до сега...
Дали, когато и аз ида на небето
тя пак ще бьде баба - аз пьк, внучката добра...?
за двора летен, цял окьпан от роса...
Листата от цветенцето, които сложих
помежду страничките на една мечта...
И баба, сякаш взела Сльнцето вьв шепи,
избьрсва от лицето ми сьрдитата сьлза,
как после грейвам, сякаш между двете,
изгряла е сияйната дьга подир дьжда...
И люлчицата детска дето ми я сложи
вьв клоните на престарялата череша,
и мене вьтре, дето нежно ме положи,
и куклата, която ме научи, как да реша...
За всички истински неща изпитала,
които с толкоз много обич ми разказа...
Протягам двете си рьце в молитвата
кьм Ангела си сьс молба да ми я пази!
И вярвам, че ще бьдеме отново двете,
но там, на другата, незнайната Земя...
Днес изживявам още времето, в което
с наученото ми от нея вече сьм добра...
Единствено се мьча сьс вьпроса, дето
не мога да намеря отговор и до сега...
Дали, когато и аз ида на небето
тя пак ще бьде баба - аз пьк, внучката добра...?
ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...
ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...
Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...
ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...
ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...
Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...
ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...
Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...
ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...
ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...
Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...
ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...
ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...
Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден...
ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...
ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...
Отблагодари й се,
като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...
ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...
ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...
ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...
ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...
ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...
ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа...
ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...
ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...
ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...
ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...
Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...
ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...
И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...
Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...
Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...
Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...
Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...
ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...
ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...
Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...
ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...
Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...
ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...
ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...
Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...
ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...
ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...
Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден...
ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...
ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...
Отблагодари й се,
като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...
ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...
ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...
ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...
ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...
ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...
Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...
ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа...
ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...
ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...
ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...
ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...
Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...
ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...
И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...
Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...
Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!
И направи така, че ТЯ да го почувства...
Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!
ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...
четвъртък, 4 март 2010 г.
На майка ми
На майка ми
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното -
не ставай изненадано от стола си.
Не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича - да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми, мислите.
И докосни ги, моля те, накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай - пристъпи в душата ми,
прозорцити й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратити й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато,
Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защищавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освожавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти! -
до края.
До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцаваа ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо. Не ме изоставай,
мамо.
Христо ФотевКолко си хубава!...
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Христо Фотев
Пръстен
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
Веселин Ханчев
Не си отивай!
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Дамян Дамянов
Когато си на дъното
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Дамян Дамянов
.................
Взето е от тук....
До гуша ми е дошло от игри на мълчание.
Мислиш ли, че ми стига тая доза внимание
(с нотка хладна учтивост, сякаш от куртоазия,
а очите ти гледат все през мен и са празни…)
И боли ме, когато замълчиш многозначно.
От смълчана тъга всеки миг ще заплача-
Всеки път, щом потънеш във студено мълчание
зажаднявам за бликащи думи без съдържание,
да се спъва слуха ми във речта ти накъсана,
да се спира дъха ми от лицето ти свъсено,
и изобщо, любими, предпочитам гнева ти
пред това да са мними любовта и страстта ти.
Колко дълго ще мога да се питам безмълвна:
„Какво мисли, за бога, и ако го прегърна
Ще се дръпне ли, сепнат, със прикрита досада –
осезаема, лепкава…” Колко още ще страдам?
Да, дойде ми до гуша от игри на взаимност.
….Ти дори не ме слушаш? И разсеяно кимваш…
По-добре си върви. По-добре да те няма,
Вместо да съм сама, въпреки че сме двама.
До гуша ми е дошло от игри на мълчание.
Мислиш ли, че ми стига тая доза внимание
(с нотка хладна учтивост, сякаш от куртоазия,
а очите ти гледат все през мен и са празни…)
И боли ме, когато замълчиш многозначно.
От смълчана тъга всеки миг ще заплача-
Всеки път, щом потънеш във студено мълчание
зажаднявам за бликащи думи без съдържание,
да се спъва слуха ми във речта ти накъсана,
да се спира дъха ми от лицето ти свъсено,
и изобщо, любими, предпочитам гнева ти
пред това да са мними любовта и страстта ти.
Колко дълго ще мога да се питам безмълвна:
„Какво мисли, за бога, и ако го прегърна
Ще се дръпне ли, сепнат, със прикрита досада –
осезаема, лепкава…” Колко още ще страдам?
Да, дойде ми до гуша от игри на взаимност.
….Ти дори не ме слушаш? И разсеяно кимваш…
По-добре си върви. По-добре да те няма,
Вместо да съм сама, въпреки че сме двама.
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
Mariah Carey - Bye Bye
This is for my peoples who just lost somebody
Your best friend, your baby, your man, or your lady
Put your hand way up high
We will never say bye (no, no, no)
Mamas, daddies, sisters, brothers, friends and cousins
This is for my peoples who lost their grandmothers
Lift your head to the sky 'cause we will never say bye
As a child there were them times
I didn't get it but you kept me in line
I didn't know why you didn't show up sometimes
On Sunday mornings, and I missed you
But I'm glad we talked through
All them grown folk things
Separation brings
You never let me know it
You never let it show because
You loved me and obviously
There's so much more left to say
If you were with me today face to face
[Chorus:]
I never knew I could hurt like this
And everyday life goes on like
"I wish I could talk to you for awhile"
Miss you but I try not to cry
As time goes by
And it's true that you've reached a better place
Still I'd give the world to see your face
And I'm right here next to you
But it's like you're gone too soon
Now the hardest thing to do is say bye bye
(Bye Bye [3x])
Bye bye
And you never got the chance to see how good I've done
And you never got to see me back at number one
I wish that you were here to celebrate together
I wish that we could spend the holidays together
I remember when you used to tuck me in at night
With the Teddy Bear you gave to me that I held so tight
I thought you were so strong
You'd make it through whatever
It's so hard to accept the fact you're gone forever
[Chorus]
(bye bye bye bye bye bye [3x])
Bye bye
This is for my peoples who just lost somebody
Your best friend, your baby, your man, or your lady
Put your hand way up high
We will never say bye (no, no, no)
Mamas, daddies, sisters, brothers, friends and cousins
This is for my peoples who lost their grandmothers
Lift your head to the sky 'cause we will never say bye
[Chorus]
бабче липсваш ми...
Everybody Hurts
When the day is long and the night, the night is yours alone,
When you're sure you've had enough of this life, well hang on
Don't let yourself go, 'cause everybody cries and everybody hurts sometimes
Sometimes everything is wrong. Now it's time to sing along
When your day is night alone, (hold on, hold on)
If you feel like letting go, (hold on)
When you think you've had too much of this life, well hang on
'Cause everybody hurts. Take comfort in your friends
Everybody hurts. Don't throw your hand. Oh, no. Don't throw your hand
If you feel like you're alone, no, no, no, you are not alone
If you're on your own in this life, the days and nights are long,
When you think you've had too much of this life to hang on
Well, everybody hurts sometimes,
Everybody cries. And everybody hurts sometimes
And everybody hurts sometimes. So, hold on, hold on
Hold on, hold on, hold on, hold on, hold on, hold on
Everybody hurts. You are not alone
четвъртък, 18 февруари 2010 г.
God`s Gonna Cut You Down
You can run on for a long time
Run on for a long time
Run on for a long time
Sooner or later God'll cut you down
Sooner or later God'll cut you down
Go tell that long tongue liar
Go and tell that midnight rider
Tell the rambler, the gambler, the back biter
Tell 'em that God's gonna cut 'em down
Tell 'em that God's gonna cut 'em down
Well my goodness gracious let me tell you the news
My head's been wet with the midnight dew
I've been down on bended knee talkin' to the man from Galilee
He spoke to me in the voice so sweet
I thought I heard the shuffle of the angel's feet
He called my name and my heart stood still
When he said, "John go do My will!"
Go tell that long tongue liar
Go and tell that midnight rider
Tell the rambler, the gambler, the back biter
Tell 'em that God's gonna cut 'em down
Tell 'em that God's gonna cut 'em down
You can run on for a long time
Run on for a long time
Run on for a long time
Sooner or later God'll cut you down
Sooner or later God'll cut you down
Well you may throw your rock and hide your hand
Workin' in the dark against your fellow man
But as sure as God made black and white
What's done in the dark will be brought to the light
You can run on for a long time
Run on for a long time
Run on for a long time
Sooner or later God'll cut you down
Sooner or later God'll cut you down
Go tell that long tongue liar
Go and tell that midnight rider
Tell the rambler, the gambler, the back biter
Tell 'em that God's gonna cut you down
Tell 'em that God's gonna cut you down
Tell 'em that God's gonna cut you down
Johnny Cash
събота, 13 февруари 2010 г.
Хорас Джексън Браун
Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче, вероятно цял ден си ръмжал.
Ако вървиш по пътя ще научиш повече за него, отколкото ако правиш справки с най-добрите туристически карти в света.
Ако на оградата видиш костенурка, спомни си, че някой й е помогнал да се качи там.
Ако някой запомни костюма, а не усмивката ти, значи не си се усмихвал достатъчно.
Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.
Ако правиш най-доброто, на което си способен, няма да имаш време да се тревожиш, че може да не успееш.
Ако си се запътил в правилна посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към целта.
Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш. Започни сега! Там където си и с каквито възможности разполагаш!
Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася към обикновения човек.
Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?
Да си изпълнен с горчивина, означава да прахосваш скъпоценни мигове от живота, който и без това е достатъчно кратък.
Докато можеш да изкарваш насъщния си, помни, че трябва да отделяш парче от него за онези, които нямат това щастие.
За да получиш повече от живота, дай повече от себе си.
За да промениш всичко, просто трябва да промениш начина си на мислене.
Затаената обида е като бримка на чорап — само може да се увеличи. Истината се крие в прошката.
Какво правиш, когато си ядосан или си претърпял поражение? Каквото и да е, то добре показва що за човек си.
Какво предпочиташ — да си винаги прав или — щастлив?
Като съдиш другите, разкриваш собствените си страхове и предразсъдъци.
Когато започваш нещо ново, успехът ти се определя преди всичко от отношението ти към него.
Когато нямаш да кажеш нищо важно или интересно, не позволявай никому да те убеди да го сториш.
Когато се изкачваш по стълбата на успеха, трябва да си сигурен, че е опряна до сградата, в която искаш да влезеш.
Когато си търсиш белята, обикновено я намираш.
Когато съдбата ти затваря вратата влез през прозореца.
Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?
Колкото и силно да си привързан към парите си, те никога не ти отвръщат със същото.
Колкото повече важност си придаваш, толкова по-малко тежиш на мястото си.
Късметът помага на усърдните, не на мечтателите.
Може никога да не ни се отдаде възможност да извършим велики дела по велик начин, но всеки от нас е в състояние да прави малките неща по страхотен начин.
Най-голямото невежество е да отблъснеш нещо, което въобще не познаваш.
Не винаги получаваме всичко, което ни се ще. Но за успокоение помисли за нещата, които не искаме и те наистина ни се случват.
Не се страхувай да се изкачиш до върха на дървото. Точно там е плодът.
Никога не съм виждал усмихнато лице, което да не е красиво.
Ничие щастие не е гарантирано. Животът дава на всекиго време и място. От нас зависи да ги изпълним с радост.
Няма нужда да гледаш надалеч, за да зърнеш някакво чудо. Какво по-необикновено от гъсеницата, която се превръща в пеперуда, жълтъкът — в пиле, жълъдът — в могъщ дъб?
Нямаше да се тревожим какво си мислят хората за нас, ако знаехме колко рядко го правят.
Обещавай само онова, което можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.
Побеждавай враговете си не със сила, а като им прощаваш.
По-важно е какъв ще станеш, а не какво ще постигнеш.
Помагай на хората край теб, без да очакваш да ти върнат услугите. Всеки трябва да засади дръвчета, под които никой няма да седне.
Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите.
Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.
Разумното използване на времето е едно от най-важните условия за успех.
Рядко изпитваме удоволствие от свободното време, което не сме си извоювали.
Сбъдват се мечтите на онези, които работят, докато мечтаят.
Стигнал съм до извода, че повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Успехът в бизнеса е като карането на колело. Ако престанеш да се движиш, падаш на земята.
Характерът ни е това, което правим, когато си мислим, че никой не ни гледа.
Хвали пред всички. Упреквай насаме.
Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледай се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг.
Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.
Хората поемат по различни пътища за да се осъществят и да намерят щастие. Ако не ги срещнеш по своя път, това не означава, че са се изгубили.
Човек никога не се сблъсква с проблем, който да не съдържа в себе си и някаква възможност.
Ако вървиш по пътя ще научиш повече за него, отколкото ако правиш справки с най-добрите туристически карти в света.
Ако на оградата видиш костенурка, спомни си, че някой й е помогнал да се качи там.
Ако някой запомни костюма, а не усмивката ти, значи не си се усмихвал достатъчно.
Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.
Ако правиш най-доброто, на което си способен, няма да имаш време да се тревожиш, че може да не успееш.
Ако си се запътил в правилна посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към целта.
Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш. Започни сега! Там където си и с каквито възможности разполагаш!
Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася към обикновения човек.
Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?
Да си изпълнен с горчивина, означава да прахосваш скъпоценни мигове от живота, който и без това е достатъчно кратък.
Докато можеш да изкарваш насъщния си, помни, че трябва да отделяш парче от него за онези, които нямат това щастие.
За да получиш повече от живота, дай повече от себе си.
За да промениш всичко, просто трябва да промениш начина си на мислене.
Затаената обида е като бримка на чорап — само може да се увеличи. Истината се крие в прошката.
Какво правиш, когато си ядосан или си претърпял поражение? Каквото и да е, то добре показва що за човек си.
Какво предпочиташ — да си винаги прав или — щастлив?
Като съдиш другите, разкриваш собствените си страхове и предразсъдъци.
Когато започваш нещо ново, успехът ти се определя преди всичко от отношението ти към него.
Когато нямаш да кажеш нищо важно или интересно, не позволявай никому да те убеди да го сториш.
Когато се изкачваш по стълбата на успеха, трябва да си сигурен, че е опряна до сградата, в която искаш да влезеш.
Когато си търсиш белята, обикновено я намираш.
Когато съдбата ти затваря вратата влез през прозореца.
Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?
Колкото и силно да си привързан към парите си, те никога не ти отвръщат със същото.
Колкото повече важност си придаваш, толкова по-малко тежиш на мястото си.
Късметът помага на усърдните, не на мечтателите.
Може никога да не ни се отдаде възможност да извършим велики дела по велик начин, но всеки от нас е в състояние да прави малките неща по страхотен начин.
Най-голямото невежество е да отблъснеш нещо, което въобще не познаваш.
Не винаги получаваме всичко, което ни се ще. Но за успокоение помисли за нещата, които не искаме и те наистина ни се случват.
Не се страхувай да се изкачиш до върха на дървото. Точно там е плодът.
Никога не съм виждал усмихнато лице, което да не е красиво.
Ничие щастие не е гарантирано. Животът дава на всекиго време и място. От нас зависи да ги изпълним с радост.
Няма нужда да гледаш надалеч, за да зърнеш някакво чудо. Какво по-необикновено от гъсеницата, която се превръща в пеперуда, жълтъкът — в пиле, жълъдът — в могъщ дъб?
Нямаше да се тревожим какво си мислят хората за нас, ако знаехме колко рядко го правят.
Обещавай само онова, което можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.
Побеждавай враговете си не със сила, а като им прощаваш.
По-важно е какъв ще станеш, а не какво ще постигнеш.
Помагай на хората край теб, без да очакваш да ти върнат услугите. Всеки трябва да засади дръвчета, под които никой няма да седне.
Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите.
Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.
Разумното използване на времето е едно от най-важните условия за успех.
Рядко изпитваме удоволствие от свободното време, което не сме си извоювали.
Сбъдват се мечтите на онези, които работят, докато мечтаят.
Стигнал съм до извода, че повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Успехът в бизнеса е като карането на колело. Ако престанеш да се движиш, падаш на земята.
Характерът ни е това, което правим, когато си мислим, че никой не ни гледа.
Хвали пред всички. Упреквай насаме.
Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледай се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг.
Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.
Хората поемат по различни пътища за да се осъществят и да намерят щастие. Ако не ги срещнеш по своя път, това не означава, че са се изгубили.
Човек никога не се сблъсква с проблем, който да не съдържа в себе си и някаква възможност.
Щом си изкачил билото, увеличи скоростта.
Хорас Джексън Браун
Обичам те…
Обичам те…
Обичам те. Надявам се, ти – мене.
Но – вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време…
…И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен – просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа…
И ако някога се изтърва
„обичам те“ срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
„Обичам те“ е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас – безкрайносричната любов.
Дамян Дамянов
събота, 6 февруари 2010 г.
Носете си новите дрехи, момчета
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим...
Но не казвайте:утре ще бъдем красиви.
Не казвайте:утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте:утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте:утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.
Ст.Цанев
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим...
Но не казвайте:утре ще бъдем красиви.
Не казвайте:утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте:утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте:утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.
Ст.Цанев
Разкаянието на бащата
Чуй ме,сине.Аз ти казвам тези думи, когато ти спиш;сложил си твоята малка ръчичка под бузата,а светлите ти къдрици са залепнали върху потното ти чело.Аз се промъкнах сам в твоята стая.Преди няколко минути, когато седях в библиотеката и четях вестника, ме заля тежка вълна на разкаяние.И дойдох до твоето креватче с ясното съзнание за своята вина.
Знаеш ли за какво си мислех, сине?Аз си изкарах върху теб своето лошо настроение.Скарах ти се,когато се обличаше,за да отидеш на училище,понеже ти едвам-едвам допря до лицето си мократа хавлиена кърпа.Скарах ти се ,че не си си изчистил обувките.Сърдито ти викнах,когато хвърли нещо от дрехите си на пода.
На закуска също се заяждах с теб.Ти разля чая.Ти лакомо гълташе хапките.Ти седеше с лакти върху масата.Ти прекалено дебело си намаза филията с масло.После, когато тръгна да си поиграеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми с ръка и ми извика”Татко, довиждане! ”, а пък аз свъсих вежди и отговорих
” Изправи си раменете! ”
След това, в края на деня,всичко започна от начало.Вървейки към къщи,аз те видях,когато застанал на колене, ти играеше на топчета.Чорапите ти имаха дупки.Аз те унижих пред твоите приятели, когато те заставих да вървиш пред мен към къщи.Чорапите не са евтини и ако трябваше да ги купуваш със собствените си пари, щеше да бъдеш по-внимателен! Можеш ли да си представиш сине, че това го каза твоят баща!
Помниш ли как ти влезе в бибилиотеката, където аз четях-плахо, а в погледа ти имаше болка?Когато те погледнах разсеяно над вестника,раздразнен,че са ми попречили,ти нерешително застана до вратата. “Какво ти трябва?”-попитах аз рязко.
Ти не ми отговори нищо, но поривисто се хвърли към мен, прегърна ме име целуна.Твоите ръчички ме стиснаха с любовта,която Бог бе вложил в сърцето ти и която дори моето пренебрежително отношение не би могло да пресуши.А след това ти си отиде,тропайки с крачета нагоре по стълбите.Та така,сине,скоро след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен,отвратителен страх.Какво направи с мен навикът?Навикът да се заяждам,да мъмря-такава бе моята награда за теб, за това, че ти си малко момче.Наистина не може да се каже ,че не те обичах,цялата работа е в това,че аз очаквах прекалено много от младостта и те измервах с мярката на моите собствени години.
А в твоят характер толкова много е силното,прекрасното и искреното.Твоето малко сърце е толкова велико както е изгревът над далечните хълмове.То се прояви в твоят стихиен порив, когато ти се хвърли към мен, за да ме целунеш преди да отидеш да спиш.Нищо друго днес няма значение, сине.Аз дойдох до твоето креватче в тъмното и засрамен паднах на колене!
Това е слабо изкупление. Аз знам, ти не би разбрал тези неща, ако ти бях казал всичко това,когато се събудиш.Но утре аз ще бъда истински баща!Аз ще ти бъда другар, ще страдам когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш.Аз ще прехапя езика си,когато той е готов отново да изрече ядосани думи.Аз постоянно ще си повтарям като заклинание:” Той е само момче, едно малко момче! “
Страхувам се, че мислено аз виждах в теб възрастен мъж.Сега обаче, когато те гледам, сине, как уморено си се свил в креватчето си, аз разбирам,че ти си още дете.Едва вчера ти беше в ръцете на майка си и главичката ти лежеше върху рамото й. Аз изисквах от тебе много,прекалено много............
Знаеш ли за какво си мислех, сине?Аз си изкарах върху теб своето лошо настроение.Скарах ти се,когато се обличаше,за да отидеш на училище,понеже ти едвам-едвам допря до лицето си мократа хавлиена кърпа.Скарах ти се ,че не си си изчистил обувките.Сърдито ти викнах,когато хвърли нещо от дрехите си на пода.
На закуска също се заяждах с теб.Ти разля чая.Ти лакомо гълташе хапките.Ти седеше с лакти върху масата.Ти прекалено дебело си намаза филията с масло.После, когато тръгна да си поиграеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми с ръка и ми извика”Татко, довиждане! ”, а пък аз свъсих вежди и отговорих
” Изправи си раменете! ”
След това, в края на деня,всичко започна от начало.Вървейки към къщи,аз те видях,когато застанал на колене, ти играеше на топчета.Чорапите ти имаха дупки.Аз те унижих пред твоите приятели, когато те заставих да вървиш пред мен към къщи.Чорапите не са евтини и ако трябваше да ги купуваш със собствените си пари, щеше да бъдеш по-внимателен! Можеш ли да си представиш сине, че това го каза твоят баща!
Помниш ли как ти влезе в бибилиотеката, където аз четях-плахо, а в погледа ти имаше болка?Когато те погледнах разсеяно над вестника,раздразнен,че са ми попречили,ти нерешително застана до вратата. “Какво ти трябва?”-попитах аз рязко.
Ти не ми отговори нищо, но поривисто се хвърли към мен, прегърна ме име целуна.Твоите ръчички ме стиснаха с любовта,която Бог бе вложил в сърцето ти и която дори моето пренебрежително отношение не би могло да пресуши.А след това ти си отиде,тропайки с крачета нагоре по стълбите.Та така,сине,скоро след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен,отвратителен страх.Какво направи с мен навикът?Навикът да се заяждам,да мъмря-такава бе моята награда за теб, за това, че ти си малко момче.Наистина не може да се каже ,че не те обичах,цялата работа е в това,че аз очаквах прекалено много от младостта и те измервах с мярката на моите собствени години.
А в твоят характер толкова много е силното,прекрасното и искреното.Твоето малко сърце е толкова велико както е изгревът над далечните хълмове.То се прояви в твоят стихиен порив, когато ти се хвърли към мен, за да ме целунеш преди да отидеш да спиш.Нищо друго днес няма значение, сине.Аз дойдох до твоето креватче в тъмното и засрамен паднах на колене!
Това е слабо изкупление. Аз знам, ти не би разбрал тези неща, ако ти бях казал всичко това,когато се събудиш.Но утре аз ще бъда истински баща!Аз ще ти бъда другар, ще страдам когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш.Аз ще прехапя езика си,когато той е готов отново да изрече ядосани думи.Аз постоянно ще си повтарям като заклинание:” Той е само момче, едно малко момче! “
Страхувам се, че мислено аз виждах в теб възрастен мъж.Сега обаче, когато те гледам, сине, как уморено си се свил в креватчето си, аз разбирам,че ти си още дете.Едва вчера ти беше в ръцете на майка си и главичката ти лежеше върху рамото й. Аз изисквах от тебе много,прекалено много............
У. Ливингстон Ларнед
На моето дете
Тази сутрин ще се усмихна, когато видя лицето ти и ще се смея, за да не заплача.
Тази сутрин ще те оставя да си избереш какво и искаш да облечеш, ще се усмихна и ще ти кажа колко прекрасно изглеждаш така.
Тази сутрин ще зарежа прането, ще те взема и ще те заведа в парка да играем заедно.
Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ме научиш как се реди този пъзел.
Днес след обяд ще изключа телефона и компютъра, ще отида с теб в задния двор и ще се правим сапунени балони.
Днес след обяд няма да крещя, дори няма да повиша тон, когато ти се размрънкаш и захленчиш за сладолед, когато мине количката на сладоледажията, а ще ти купя сладолед.
Днес след обяд няма да се тревожа какъв ще станеш, когато пораснеш или да се опитвам да отгатна какво решение да взема, за да не бъдеш наранен.
Днес след обяд ще те оставя да ми помагаш в правенето на сладкишите и няма да те спирам, докато се опитваш да ги приготвиш.
Днес след обяд ще отидем в МакДоналдс и ще си купим две детски менюта, така че да си имаш две играчки.
Тази вечер ще те държа в прегръдките си, ще ти разкажа историята за твоето раждане и затова колко много те обичам.
Тази вечер ще те оставя да се намокриш в банята и няма да се ядосам.
Тази вечер ще ти позволя да останеш по-късно и ще седим на верандата да броим звездите.
Тази вечер ще те притисна до себе си за дълги часове и ще изпусна любимите си телевизионни програми.
Тази вечер, когато прекарвам пръсти през косицата ти, докато се молиш, просто ще бъда благодарна на Бога, че ми е дал най-великия подарък, който някога е даван.
Ще се замисля за майките и бащите, които търсят изчезналите си деца, майките и бащите, които стоят до гроба на детето си, вместо до неговото легло, и за майките и бащите, които седят в болничните стаи, гледайки как детенцето им страда, и които крещят, защото не могат да направят нищо в безсилието си.
И когато те целуна за лека нощ, ще те гушна по-силно и по-дълго., Тогава ще благодаря на Бога за теб и ще Го помоля за още един такъв ден с теб, а защо не за още много такива! ...
Тази сутрин ще те оставя да си избереш какво и искаш да облечеш, ще се усмихна и ще ти кажа колко прекрасно изглеждаш така.
Тази сутрин ще зарежа прането, ще те взема и ще те заведа в парка да играем заедно.
Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ме научиш как се реди този пъзел.
Днес след обяд ще изключа телефона и компютъра, ще отида с теб в задния двор и ще се правим сапунени балони.
Днес след обяд няма да крещя, дори няма да повиша тон, когато ти се размрънкаш и захленчиш за сладолед, когато мине количката на сладоледажията, а ще ти купя сладолед.
Днес след обяд няма да се тревожа какъв ще станеш, когато пораснеш или да се опитвам да отгатна какво решение да взема, за да не бъдеш наранен.
Днес след обяд ще те оставя да ми помагаш в правенето на сладкишите и няма да те спирам, докато се опитваш да ги приготвиш.
Днес след обяд ще отидем в МакДоналдс и ще си купим две детски менюта, така че да си имаш две играчки.
Тази вечер ще те държа в прегръдките си, ще ти разкажа историята за твоето раждане и затова колко много те обичам.
Тази вечер ще те оставя да се намокриш в банята и няма да се ядосам.
Тази вечер ще ти позволя да останеш по-късно и ще седим на верандата да броим звездите.
Тази вечер ще те притисна до себе си за дълги часове и ще изпусна любимите си телевизионни програми.
Тази вечер, когато прекарвам пръсти през косицата ти, докато се молиш, просто ще бъда благодарна на Бога, че ми е дал най-великия подарък, който някога е даван.
Ще се замисля за майките и бащите, които търсят изчезналите си деца, майките и бащите, които стоят до гроба на детето си, вместо до неговото легло, и за майките и бащите, които седят в болничните стаи, гледайки как детенцето им страда, и които крещят, защото не могат да направят нищо в безсилието си.
И когато те целуна за лека нощ, ще те гушна по-силно и по-дълго., Тогава ще благодаря на Бога за теб и ще Го помоля за още един такъв ден с теб, а защо не за още много такива! ...
Защо плачат жените?
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя.
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
„Защото съм жена?", отговорила му тя.
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ".
В памет на всички деца, дарили органи,
за да живеят други деца.
На всички родители, съгласили се
органи от умиращото им дете,
да бъдат използвани за спасяването
на друг човешки живот.
0:00 а.м.
ДЕТЕТО
"Къде си, мамо? Не виждам във мрака.
А искам във твойта прегръдка да спя.
Но ти си далеко - а тука ме чакат
усмихнати, весели, светли деца.
Те искат със тях да играя - далеко
от тежката болка, горяща във мен.
Там светло е мамо, спокойно и леко...
Щастлив ще съм мамо и в новия ден.
И вече я няма и бялата стая,
изчезва и лекарят - в бяла мъгла -
аз вече съм здрав! Обичам те, мамо,
но тебе те няма - къде си сега?"
0:02 а.м.
МАЙКАТА
Безпомощно гледа - детето умира,
сърцето му само все още тупти.
В телцето му малко със мъка се взира
и плаче с пресъхнали вече сълзи.
И мрази и Бога, и мрази и Рая-
готова е в Ада да слезе дори -
на Дявола черен душата си дава -
"Върни ми детето, а мене вземи"!
Докосва със устни челцето студено,
погалва косичката мека, с тъга.
Отпуска над него глава уморено -
потъва в забрава, обвита в съня.
...
И вижда детето - щастливо играе
със други деца сред поток светлина.
Лицето му ведро - в усмивка сияе
и няма ни болка, ни страх, ни тъга...
Видя я детето. Към нея затича -
ръчички протегнало с радост, с любов.
И сякаш го чу през мъгла да изрича:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ !"
Усмихна се нежно детето, погали
с ръчички обляното в сълзи лице.
Завинаги светла надежда остави
в разбитото майчино, тъжно сърце.
0:15 а.м.
Събуди се майката, леко потърпна -
не искаше още да пусне съня,
но друго лице, изпълнено с мъка,
видя във сумрачната бяла мъгла.
Лице на очакване, пълно със вяра,
че друго дете ще живее сега -
"О, Боже, кажи ми какво да направя?!"-
потръпна от допира тя със смъртта.
Погали любимите детски ръчички,
притисна телцето - потъващо в мрак,
целуна любимите малки очичкиЕ
гласът й се сгърчи от болка и страх:
"Вземете сърцето! Той вече живее
със други деца - във поток светлина.
А тук на земята, сърцето ще грее
и друго дете ще спаси от смъртта."
0:17 а.м.
Операционната зала:
Две малки дечица - докоснали Рая -
едното в прегръдките вече на Бог,
а другото - чакащо в бялата стая -
сърцето си ново - за своя живот.
Когато сърцето затупка в детето,
извика душата му - лека в съня
и върна се бързо, без болка в телцето,
прогонило вече далеко смъртта.
А другото малко дете не усети,
че няма в телцето му вече сърце -
то беше далеко - в безкрая засвети
безсмъртна звездичка - във топло небе.
6:30 а.м.
Двете майки
Разплакани двете, прегърнати здраво,
си мислеха - всяка за свойто дете.
Едната загуби го, знаеше само -
остана туптящо едно сърчице.
И Ада и Рая във нея събрани
не можеха майчина болка да спрат -
"Защо си отиде? Защо ме остави?"-
Душата й виеше в мрака със страх.
А другата майка плачеше с радост -
детето й живо е - има сърце.
Погледна жената до нея и каза:
"Ти също си майка на мойто дете.
Във него тупти сърчице, на което
си дала живот, и обич... Дори
изгубила всичко, което обичаш -
остави безсмъртни от него следи".
1:00 p.м.
Детето, потънало в бялата стая,
отвори очички, погледна с любов,
усмихна се леко и тихичко каза:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ".
Пенка Николова
за да живеят други деца.
На всички родители, съгласили се
органи от умиращото им дете,
да бъдат използвани за спасяването
на друг човешки живот.
0:00 а.м.
ДЕТЕТО
"Къде си, мамо? Не виждам във мрака.
А искам във твойта прегръдка да спя.
Но ти си далеко - а тука ме чакат
усмихнати, весели, светли деца.
Те искат със тях да играя - далеко
от тежката болка, горяща във мен.
Там светло е мамо, спокойно и леко...
Щастлив ще съм мамо и в новия ден.
И вече я няма и бялата стая,
изчезва и лекарят - в бяла мъгла -
аз вече съм здрав! Обичам те, мамо,
но тебе те няма - къде си сега?"
0:02 а.м.
МАЙКАТА
Безпомощно гледа - детето умира,
сърцето му само все още тупти.
В телцето му малко със мъка се взира
и плаче с пресъхнали вече сълзи.
И мрази и Бога, и мрази и Рая-
готова е в Ада да слезе дори -
на Дявола черен душата си дава -
"Върни ми детето, а мене вземи"!
Докосва със устни челцето студено,
погалва косичката мека, с тъга.
Отпуска над него глава уморено -
потъва в забрава, обвита в съня.
...
И вижда детето - щастливо играе
със други деца сред поток светлина.
Лицето му ведро - в усмивка сияе
и няма ни болка, ни страх, ни тъга...
Видя я детето. Към нея затича -
ръчички протегнало с радост, с любов.
И сякаш го чу през мъгла да изрича:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ !"
Усмихна се нежно детето, погали
с ръчички обляното в сълзи лице.
Завинаги светла надежда остави
в разбитото майчино, тъжно сърце.
0:15 а.м.
Събуди се майката, леко потърпна -
не искаше още да пусне съня,
но друго лице, изпълнено с мъка,
видя във сумрачната бяла мъгла.
Лице на очакване, пълно със вяра,
че друго дете ще живее сега -
"О, Боже, кажи ми какво да направя?!"-
потръпна от допира тя със смъртта.
Погали любимите детски ръчички,
притисна телцето - потъващо в мрак,
целуна любимите малки очичкиЕ
гласът й се сгърчи от болка и страх:
"Вземете сърцето! Той вече живее
със други деца - във поток светлина.
А тук на земята, сърцето ще грее
и друго дете ще спаси от смъртта."
0:17 а.м.
Операционната зала:
Две малки дечица - докоснали Рая -
едното в прегръдките вече на Бог,
а другото - чакащо в бялата стая -
сърцето си ново - за своя живот.
Когато сърцето затупка в детето,
извика душата му - лека в съня
и върна се бързо, без болка в телцето,
прогонило вече далеко смъртта.
А другото малко дете не усети,
че няма в телцето му вече сърце -
то беше далеко - в безкрая засвети
безсмъртна звездичка - във топло небе.
6:30 а.м.
Двете майки
Разплакани двете, прегърнати здраво,
си мислеха - всяка за свойто дете.
Едната загуби го, знаеше само -
остана туптящо едно сърчице.
И Ада и Рая във нея събрани
не можеха майчина болка да спрат -
"Защо си отиде? Защо ме остави?"-
Душата й виеше в мрака със страх.
А другата майка плачеше с радост -
детето й живо е - има сърце.
Погледна жената до нея и каза:
"Ти също си майка на мойто дете.
Във него тупти сърчице, на което
си дала живот, и обич... Дори
изгубила всичко, което обичаш -
остави безсмъртни от него следи".
1:00 p.м.
Детето, потънало в бялата стая,
отвори очички, погледна с любов,
усмихна се леко и тихичко каза:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ".
Пенка Николова
Абонамент за:
Публикации (Atom)