13 вечни истини за Живота от Габриел Гарсия Маркес

1. Обичам те не затова, какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб...

2. Никой не заслужава да проливаш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче...

3. Само защото някой не те обича така, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от цялото си сърце...

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти...

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой...

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е много тъжно - кой знае, може някой точно в този момент да се влюби в нея...

7. За света ти може да си просто един човек, но за един човек може да си целия свят...

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него или не...

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си...

10. Не плачи за това, че всичко е свършило - радвай се, че все пак се е случило...

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората...

12. Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти...

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш...

Защото да си жив е лудост — в света на гаснещи слънца…

Защото няма утре, няма бъдно,
щом заедно сме с теб сега —
не вярвам в никакво отвъдно,
но вярвам на Любимата жена!

Изгарят ме съмнения и клетви!
Една е болката след урагана.
Когато си готов на саможертви,
зараства и най-дълбоката ти рана!

Греховна не е обичта ни, знай,
щом винаги се вслушваме в сърцето,
което с чуждата вина ридае.
И няма да ни съдят на небето.

Щастлив съм, че си още тук,
че крах и горест надживя.
Бъди до мен — сълза на друг,
бъди до мен — най-предана Жена!

Валери Иванов

Заклинание

Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
Ах, колко дълго, страшно и мъчително
мълчах и трупах в своя страх нелеп
това, което сбирал бях за теб -
едната дума свята и спасителна.
Най-милата, най-святата, най-нежната.
А минала с мен в толкоз кал и мраз
дълбоко чиста я опазих аз.
Една и топла, пазих я с надеждата,
за всичко твое тя да е отплатата.
Аз само в нея можех да сбера
възторга от душата ти добра,
и клетвата, и прошката ти, святата...
Не казвай нищичко! Не трябва вричане.
А нека само наште две сърца
горят в кръвта на трите ни деца!
И в теб, Надеждо моя! В теб. Обичам те.

Дамян Дамянов

Клетва

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.

Недялко Йорданов