Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свидната.
Ах, колко дълго, страшно и мъчително
мълчах и трупах в своя страх нелеп
това, което сбирал бях за теб -
едната дума свята и спасителна.
Най-милата, най-святата, най-нежната.
А минала с мен в толкоз кал и мраз
дълбоко чиста я опазих аз.
Една и топла, пазих я с надеждата,
за всичко твое тя да е отплатата.
Аз само в нея можех да сбера
възторга от душата ти добра,
и клетвата, и прошката ти, святата...
Не казвай нищичко! Не трябва вричане.
А нека само наште две сърца
горят в кръвта на трите ни деца!
И в теб, Надеждо моя! В теб. Обичам те.
Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар