Lullaby

Well I know the feeling 
Of finding yourself stuck out on the ledge 
And there ain't no healing 
From cutting yourself with the jagged edge 

I'm telling you that 
It's never that bad 
And taking that something is where at 
Lay down on the floor 
And your not sure 
You can take this anymore 

So just give it one more try 
To a lullaby 
And turn this up on the radio 
If you can hear me now 
I'm reaching out 
To let you know that you're not alone 
And you can't tell 
I'm scared as hell 
Cause I can't get you on the telephone 
So just close your eyes 
Well honey here comes a lullaby 
Your very own lullaby 

Please let me take you 
Out of the darkness and into the light 
Cause I have faith in you 
That you're gonna make it through another night 
Stop thinking about 
The easy way out 
There's no need to go and blow the candle out 
Because you're not done 
You're far too young 
And the best is yet to come 

So just give it one more try 
To a lullaby 
And turn this up on the radio 
If you can hear me now 
I'm reaching out 
To let you know that you're not alone 
And you can't tell 
I'm scared as hell 
Cause I can't get you on the telephone 
So just close your eyes 
Well honey here comes a lullaby 
Your very own lullaby 

Well everybody's hit the bottom 
And everybody's been forgotten 
When everybody's tired of being alone 
Yeah everybody's been abandoned 
And left a little empty handed 
So if you're out there barely hanging on 

Just give it one more try 
To a lullaby 
And turn this up on the radio 
If you can hear me now 
I'm reaching out 
To let you know that you're not alone 
And you can't tell 
I'm scared as hell 
Cause I can't get you on the telephone 
So just close your eyes 
Well honey here comes a lullaby 
Your very own lullaby 

Well honey here comes a lullaby 
Your very own lullaby

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа. 

Петя Дубарова

ЗАЩО СИ НА СВЕТА

Ти виждал ли си падаща звезда? 
И пожелавал ли си нещо в този миг?
Очите на обречен виждал ли си,
долавял ли си в тях отчаян вик?
Живял ли си във дом с порутен покрив?
Стоял ли си във буря до само дърво?
И трясъка връз него чакал ли си
от гръм с мълния в едно?
Ръце протягал ли си подир птица?
Лекувал ли си счупено крило?
Изпращал ли си я със взор зареян горе,

отлитаща от стъкнато с любов гнездо? 
Ръка премръзнала затоплял ли си с длани?
Надежда върнал ли си в нечия душа?
От себе си отричал ли си се заради някой,
обричайки се сам на самота?
Подавал ли си на голтака свойта риза?
На давещ се протегна ли ръка?
Ако и туй си сторил, без да мериш, 
осмислил си, защо си на света! 

ЗА ДА ОСТАВИШ СЛЕДА...

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Дъглас Малок 

Мъжко момиче

Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!

Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!

А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!

Мадлен Алгафари