ЗА ПРОШКА СЪМ ДОШЛА

                                            ПРОСТЕТЕ  МИ!

                   ЗАЩОТО  ДНЕС  Е  „ПРОШКА".

                               ПРОЩАВАМ  ВИ!

                        ЗАЩОТО  СЪМ  ТАКАВА.

                       ИЗЛЪГАНА,  ЗАБРАВЕНА,

                        РАНЕНА  И  ИЗМАМЕНА,

                        ОБИЧАНА  И  МРАЗЕНА,

                       СМИРЕНА  ИЛИ  ГРЕШНА,

                      ЗАСМЯНА  ИЛИ  СМЕШНА,

                         ОТ  РАДОСТ  ПЛАЧЕЩА,

                       ИЛИ  ОТ  ГНЯВ  КРЕЩЯЩА,

                           ОБИЧАЩА  БЕЗУМНО

                                ИЛИ  ПОЛУДЯЛА.

                     СВЕТИЦА  ИЛИ  ГРЕШНИЦА,

                     ДОБРА  ФЕЯ  ИЛИ  ВЕЩИЦА,

               СЛАДУРКА  ИЛИ  ПЪК  ЧУДОВИЩЕ,

          ТОТАЛНА  ЗАГУБА  ИЛИ  СЪКРОВИЩЕ...

                                 ТОВА  СЪМ  АЗ!

                    И  ДРУГА  НЯМА  И  ДА  БЪДА!

          НЕ  РАЗРЕШАВАМ  НИКОЙ  ДА  МЕ  СЪДИ!

                   ЕДИНСТВЕНО  -  ПРОСТЕТЕ  МИ!

                          ПРОЩАВАМ  ВИ  И  АЗ!

             НА  ВСИЧКИ,  ДЕТО  МЕ  ПОЗНАВАТЕ

     И  НА  ОНЕЗИ,  ОТ  КОИТО  СЪМ  ЗАБРАВЕНА!

                             ПРОЩАВАМ  ВИ...

Не спирай.......

...
Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
...
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш -
тя идва някога сама.

Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.

Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо...
Не спирай да се чувстваш жив!

Ева Корназова

ТЕ ДВЕТЕ

ТЕ ДВЕТЕ 
Тя е силна. Тя е силна за триста.
(Аз пък още си плача за всичко.)
Получава това, което поиска.
(Аз ревниво си пазя мечтите.)
Дирижира небето и рисува звездите му.
(Аз наум си говоря с Луната.)
Може всяка измислица да превърне във истина.
(Аз се крия в очите на вятъра.)
Тя печели играта. Така е създадена.
(Аз пък губя. И губя редовно.)
Тя е тази, която тръгва първа със знамето.
(Аз събирам парченца от счупени стомни.)
Тя уцелва мига. Знае точното време.
(Аз не мога така, не отричам.)
................................
Тези двете отдавна живеят във мене.
И понякога чак ги обичам.
caribiana

В една прекрасна утрин...

В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Георги Константинов

ИСТИНСКА

В приятелство пред никой се не клех, 

че клетвите са тежки и подтискат. 

Лъжа - необходимост не приех. 

А можех ли? Не знам, ала не исках. 

И вечна вярност аз не обещах – 

в живота всичко може да се случи. 

След огъня остава само прах – 

поне това от времето научих. 

От никой не поисках във любов 

/или в какво ли не/ да ми се врича. 

Духът човешки вечно търси нов, по-светъл връх. 

Различното привлича. 

Но чиста си опазих съвестта, 

приятелите свои не предадох, 

не казвах "благородната" лъжа, 

а сбърках ли - не молех за пощада. 

Не съм светица, имам грехове - простете ми. 

Аз също ви прощавам. 

Щом тръгвате - пътувайте добре. 

Не ви обвързвам, нито задължавам. 

Свободни сме, избираме сами 

и аз избрах си - истинска оставам, 

дори от този избор да боли... 

Душата си на дребно не продавам. 

Вики Горанова