събота, 11 януари 2014 г.

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Достатъчно... Изтрий сълзите
със края на ръкава...
Животът продължава, мила,
животът продължава...

Макар без сцена. Без театър.
Макар и безработни.
Със теб сме още по-щастливи.
Със тебе сме страхотни.

Освободени от задръжки,
от глупави проблеми,
най-после и за нас самите
си подарихме време.

Животът продължава, мила.
Печелиш или губиш.
Но в този случай аз печеля -
ти супер с мен се любиш.

И не мисли, че няма време,
че е изтекъл срока.
Животът продължава, мила,
в обратната посока.

Обръща се назад, към старта.
Към младостта завива.
Аз ставам все по-ненаситен,
а ти - все по-красива.

И както виждаш, ни се случи
най-хубавата случка.
Животът продължава, мила,
във малката ни внучка.

И затова изтрий сълзите
със края на ръкава.
Чак до смъртта и по-нататък
животът продължава.


Недялко Йорданов

КОГАТО

Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.

Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.

Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.

Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.

Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.

Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.

Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.

Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.

Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.

Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.



Цветан Диковски