Промяна

Промяна

Дългокоса... Дългата коса
ще прикрие тъмните ми мисли.
Казват, че съм станала жена...
Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!
Ах, децата... Аз ли ги родих...
Сякаш са ми братче и сестриче.
Дъщеря ми още кротко спи.
Но синът ми тича след момичета.
Този, който сяда уморен
и заспива често над вечерята,
беше принц. Ала заради мен —
стана делник. Подреден и верен.
Как завиждам! Не, не съм добра.
С черна завист гледам долу в локвите
как оная, с късата коса,
се търкаля и е светло-мокра.
И ми иде страшно да крещя
във това мълчание преситено.

Но разтърсвам рошава глава. 
И викът умира под косите ми.


Камелия Кондова

Писмо до моето дете

Писмо до моето дете


Вечер е. Всички спят – градът, кварталът, съседите – долавям лекото похъркване на съпруга ми в съседната стая. Не ми се спи. Присядам тихо до леглото на моята малка дъщеря и я наблюдавам. Взирам се и в полумрака, различавам малкото отпуснато телце. Ръцете й са вдигнати блажено нагоре покрай главата, едно босо краче се е показало изпод чаршафа, усещам диханието й. Слагам главата си до нейната и в полусън опитвам да надникна в бъдещето й.

…”Виждам красиво младо момиче, надвесено над книга и усилено преглежда някакви записки. Кичур коса пада върху сериозното лице и то с елегантен жест го отметна назад. Лека усмивка прибягна по лицето му и след това изчезна. Беше съсредоточена. Решаваше някаква задача.”...

Стреснах се от лай на куче. Вдигнах глава и разбрах, че се съм задрямала за миг. Погледнах детето си и изведнъж разбрах колко бързо лети времето. Като един миг ми се сториха трите години от нейното раждане. Неусетно, малкото беззащитно бебе е станало момиченце. Все по-самостоятелно, все по-уверено в собствените си сили и все по-малко нуждаещо се от мен. Изведнъж разбрах, че няма никакво значение каква професия ще има, къде ще живее и какви ще са любимите й занимания. Единственото, което има значение е, че я има. Реших да й напиша писмо. Седнах и думите сами започнаха да се нижат на белия лист:


Мое мило дете,
ти си като слънчев лъч в живота ми. Ти си въздухът, който жадно поемам всеки миг. Ти си моят смях, моето щастие и смисъл в живота.
Прости ми за хилядите пъти, когато гласът ми е бил изтъкан с наставнически нотки, за забележките, които сам отправяла към твоите изследващи пориви. За умората и раздразнителността в края на дългия работен ден, за пропуснатите твои малки и големи успехи, за пълното мое внимание, което не можах да ти дам. Единственото, което е важно да запомниш е да бъдеш човек, който върви напред в живота с високо вдигната глава – живей така, че да не се срамуваш от това, което си. Живей пълноценно и слушай сърцето си, то ще бъде пътеводител в живота ти и никога няма да те подведе. Не подминавай ранената птичка, нито обидната хорска дума с безразличие – отдели им част от вниманието си и помощта си. Не завиждай на другите, а се вгледай в себе си и прецени какво можеш да направиш за да станеш по-добра. Имаш шанс да бъдеш каквато пожелаеш – учителка, писателка, художничка, певица, адвокат. Човек или човече – изборът е само твой. Не забравяй, че сама диктуваш правилата на играта и единствено от теб зависи крайният резултат. Избери сама дали да бъдеш победител или победен.

Усмихвай се и бъди щастлива, няма пречки пред теб. Бъди милостива, обичаща и себеотрицателна. С пълни шепи раздавай от щастието си на другите – те го заслужават. Обичай безрезервно, не щади чувствата си и не чакат нищо в замяна. Живей така, че един ден да не съжаляваш за нищо. Вкусвай с пълни шепи от живота и се наслаждавай на всеки миг от него. Наслаждавай се на всеки ден – той никога няма да се повтори, а шанс имаш само веднъж в живота. Хвани го здраво в ръце и не го изпускай.
Каквото и да направиш, никога не забравяй, че ще се гордея с теб и ще те обичам, силно, безрезервно и завинаги.


С много обич: мама


Оставих листа на масата, погледнах спящата си красавица и тихо се вмъкнах в брачното легло. Сънят неусетно целуна клепачите ми и усмихната се отдадох на съня.

x

10-те правила за щастлив живот на британската дизайнерка Вивиан Уестууд

10-те правила за щастлив живот на британската дизайнерка Вивиан Уестууд


1. Искай невъзможното.Винаги!

„Вдигни летвата над всички останали.Никой не ми е казал, че ще съм това, което съм.Аз не чаках и това.Просто винаги съм знаела, че съм родена да бъда необикновена.“


2. Приеми обстоятелствата!

„За мен животът е непрекъснато преминаване през различни етапи.Наясно съм, че всичко има начало и край.Срещаш някого и той те прецаква, не си допадате.Стискате си ръцете и продължаваш напред.Това не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.“


3. Не бъди моралист!

„Оу, най-страшните.Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни.Моралът е неприличен като средния пръст.Всички го размахват като нещо не им е наред.“


4. Не отлагай!

„Не спирам, не почивам, не отлагам.Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната.Затова днес трябва да свърша някоя глупост.”


5. Не съжалявай!

„Никога не гледай назад, никога не искай да върнеш времето.Аз не обичам историята, тя и без това е написана по хиляди страници.Моето време никога не е било, то винаги е."


6. Не се страхувай!

„Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще придаде по-гаден вкус на обяда ти преди да се върнеш в офиса и да разбереш, че ще те уволнят.“

7. Не пести!

„Харчи толкова, колкото имаш.Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант.Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка.Не е нужно да ви обяснявам.“


8. Пътувай!

„Моите пари са вкъщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства.Но моето богатство е в пътуванията.Не бих могла да ви разкажа за тях.Да не би да искате да го получите наготово?“


9. Любовта винаги трябва да е лесна!

„Никога не съм правила усилия, за да получа любов.Защото ще получа трофей.Любовта трябва да е лесна и да идва сама.Другото е преследване и изнасилване, което завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.“


10. Обичай се!

„Дано тази любов да не бъде несподелена.Защото тя е най-голямата.Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото.“

Една душичка плаче неразбрана...

То идва тук с мечтите си красиви,
но не да плаче в мрака неразбрано,
а да сбъдне свойте чисти светове...
Прегръщайте! И запомнете само:
И вие сте били това дете.
И може би през всичките години
сте чакали прегръдката една.Една душичка плаче неразбрана...
(Но кой ли има време за това?!)
Прегръдката на татко и на мама –
...най-хубавото нещо на света...
Една прегръдка само, а пък колко
лъчи се плисват в небосвода плах,
и мигом се стопяват всички болки,
изтриват с гума целия ни страх,
и сякаш, че с вълшебната си четка
рисува ни Животът по-щастливи...
Прегръщайте, прегръщайте детето!
..
Не стигна времето ли? Време има!
За най-хубавото нещо на света.