Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...
Дамян Дамянов
четвъртък, 13 февруари 2014 г.
..........
Публикувано от
Десислава Киликчийска
в
9:27
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
0
коментара
Етикети:
любими стихове
За тъмното в душата си ми разкажи…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За светлото – сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си „аз”,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките – човешките – и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка – самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи –
a светлото сама ще дорисувам…
Весела Димова
За тъмното в душата си ми разкажи…
За светлото – сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си „аз”,
когато се усмихваш на подлеца,
къде таиш гнева си необязден
и храниш на омразата живеца…
За тъмното в душата си ми разкажи…
За болката, която те изгаря…
За спомена, от който ти горчи
и за кошмара, който се повтаря…
За грешките – човешките – и тези,
които само Господ ни прощава…
За стъпките ти по ръба на бездната
и за сълзите, в тъмното оставени…
За пътища с примамливи лица,
внезапно свършили във пустотата…
Накрая ми кажи за любовта
и вечната й сянка – самотата…
Как носиш туй, което ти тежи,
как с мъртвите любови се сбогуваш…
За тъмното в душата си ми разкажи –
a светлото сама ще дорисувам…
Весела Димова
Публикувано от
Десислава Киликчийска
в
9:15
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
0
коментара
Етикети:
любими стихове
Богомилско стихотворение
Богомилско стихотворение
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
Камелия Кондова
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
Камелия Кондова
Публикувано от
Десислава Киликчийска
в
9:07
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
0
коментара
Етикети:
любими стихове
Аз съм......
Аз съм тихата болка. Нестихваща.
Дето вечно те пари. От ляво.
И мъгла непрогледна. И хищница.
Твоят край съм и твое начало.
Аз съм дивият огън във вените.
Най-порочната мисъл. Отрова.
Във главата ти всяко съмнение
съм прошепнала. И ще повторя.
Аз съм смисъла. Бяло страдание.
Като дъжд по стъклата се стичам.
И съм истина. Жестове. Блянове
по едно премълчано обичане.
Аз съм дулото. Аз съм куршума.
Тази гънка, която те дразни.
Йероглиф съм. Объркана дума.
И комета. И мрачен сарказъм.
Аз съм ничия. Нечия. Твоя съм.
И ме има. И бързо изчезвам.
Аз съм обич. Обратният полюс,
който вечно към мен ще те тегли.
Руска Назърова
Публикувано от
Десислава Киликчийска
в
9:03
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
0
коментара
Етикети:
любими стихове
Не съдете децата сурово.....
Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!
... Оставете ги! - Нека се учат
сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес, покорството не е на мода!
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!
... Оставете ги! - Нека се учат
сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес, покорството не е на мода!
Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!
И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!
Публикувано от
Десислава Киликчийска
в
8:42
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
0
коментара
Етикети:
любими стихове
............
Стари ракли не отварям,
писма повторно не чета.
Дрехи скъсани не кърпя,
изхабените неща горя.
Увехнали цветя в дома си нямам.
Не вкусвам вчeрашна храна.
Веднъж изстине ли кафето, зная,
ще изгуби своя аромат.
В указателя си нямам номера на бивши,
не пазя спомени от тях.
Не ми тежат носталгии излишни,
в миналото не събирам прах.
Не страдам за отминали приятелства.
Радвам се на тези тук, сега!
Не прощавам изневери и предателства.
Не избирам спомени пред любовта.
Мариян Димитров
писма повторно не чета.
Дрехи скъсани не кърпя,
изхабените неща горя.
Увехнали цветя в дома си нямам.
Не вкусвам вчeрашна храна.
Веднъж изстине ли кафето, зная,
ще изгуби своя аромат.
В указателя си нямам номера на бивши,
не пазя спомени от тях.
Не ми тежат носталгии излишни,
в миналото не събирам прах.
Не страдам за отминали приятелства.
Радвам се на тези тук, сега!
Не прощавам изневери и предателства.
Не избирам спомени пред любовта.
Мариян Димитров
Публикувано от
Десислава Киликчийска
в
8:41
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest
0
коментара
Етикети:
любими стихове
Абонамент за:
Публикации (Atom)