Аз съм тази , която ще виждаш до края ,
щом отвориш във утрото сънни очи !
Щом решиш някой ден да изследваш безкрая,
аз съм тази , която до теб ще върви.
Аз съм тази , която измълча тишината,
но във думи облече всеки истински зов,
точно тази , която научи душата ти
да изпитва нетленна човешка любов.
Аз съм тази , която ще прогонва и мрака,
и тъгата надвиснала над твойто чело,
точно тази , която се научи да чака
без дори и за миг да попита защо….
Аз съм същата тази , която прегръща
светлината горяща във твойто сърце,
и съм даже и тази, при която се връщаш,
и ръцете й търсиш само в свойте ръце…
Аз съм тази , която много приказки носи,
но за твойте мечти и за миг не забравя.
Аз съм тази , която само теб омагьоса…
А пък ти си , признавам , който го заслужава.
Мира Дойчинова
понеделник, 14 декември 2015 г.
.......
Семейството е всичко в този свят,
утеха да намериш в силно рамо,
и детски глъч на щастие богат
да те събужда със усмивка сутрин рано!
С желание да пускаш хвърчила,
във длан да стискаш детската ръчичка,
и радостта във детската душа
да те накара да забравиш всичко.
Да се прибираш вечер уморен,
да те прегръщат две ръце,които
тревожат се за тебе нощ и ден,
и да те милват с обич във очите.
Семейството е всичко в този свят
обичайте любимите си хора,
ако мечтаете за тази благодат,
раздавайте до болка,без умора!
Стефан Александров
утеха да намериш в силно рамо,
и детски глъч на щастие богат
да те събужда със усмивка сутрин рано!
С желание да пускаш хвърчила,
във длан да стискаш детската ръчичка,
и радостта във детската душа
да те накара да забравиш всичко.
Да се прибираш вечер уморен,
да те прегръщат две ръце,които
тревожат се за тебе нощ и ден,
и да те милват с обич във очите.
Семейството е всичко в този свят
обичайте любимите си хора,
ако мечтаете за тази благодат,
раздавайте до болка,без умора!
Стефан Александров
СИЛАТА ОТВЪТРЕ
СИЛАТА ОТВЪТРЕ
Когато си от всичко уморен,
когато ти е тежко на душата,
когато си на мъката си в плен
и не те държат дори краката.
Когато си затънал в нищета
и искаш да крещиш, и да не спираш,
когато ти е все едно... Така...
Когато мислиш всъщност, че умираш.
Тогава си спомни за своя път,
за своите мечти, за свободата,
за старите успехи, за смехът...
За цялата прекрасност на душата.
Тогава усмихни се - хей така...
Дори да е насила, но не спирай.
Потърси отвътре даже радостта,
отново заживей, но не умирай!
Отново намери една мечта...
Помоли се! В себе си повярвай!
И знай, че в теб живее любовта-
тя винаги в сърцето се спотайва.
И просто събуди я - на шега...
Погледни се смело някъде отвътре!
Там ще видиш цял един света...
Там празнувай всяко ново утро!
Десислава Церовска
Когато си от всичко уморен,
когато ти е тежко на душата,
когато си на мъката си в плен
и не те държат дори краката.
Когато си затънал в нищета
и искаш да крещиш, и да не спираш,
когато ти е все едно... Така...
Когато мислиш всъщност, че умираш.
Тогава си спомни за своя път,
за своите мечти, за свободата,
за старите успехи, за смехът...
За цялата прекрасност на душата.
Тогава усмихни се - хей така...
Дори да е насила, но не спирай.
Потърси отвътре даже радостта,
отново заживей, но не умирай!
Отново намери една мечта...
Помоли се! В себе си повярвай!
И знай, че в теб живее любовта-
тя винаги в сърцето се спотайва.
И просто събуди я - на шега...
Погледни се смело някъде отвътре!
Там ще видиш цял един света...
Там празнувай всяко ново утро!
Десислава Церовска
.........
Препускаме бясно. Задъхани. Често злобни.
Мечтаем. Обичаме. После измама. Раздяла...
Лъжем. Обиждаме. Оправдаваме се с думи удобни.
Забравяме красотата дори на зимата бяла...
Гоним химери. Слава. Богатство. Престиж.
Губим себе си. Човечност. Гордост и чест.
Очите алчно са вперени във финансовия фиш...
Не достига добротата. Не правим красивия жест.
Въпроси много. Различни. Тежки и трудни...
Светогледи с нюанси. Неизброими. Необхватни на брой.
Истината някъде бяга. Не държим сетивата си будни...
Вулкани от злъч и омраза не дават секунда покой...
Спри! Почакай! Не бързай! Карай полека.
Виж доброто до теб. Познай и открий красотата!
Дай зърно нежност на приятеля до теб. На човека.
Гледай с възторжени очи птиците красиви в небесата.
Залез и изгрев. Омайна песен на птица. Дърво във цвят...
Търси прекрасното около теб. Лети. Прави добро. Мечтай.
Усмихни се. Замисли се. Бъди сърдечен. Душевно по-богат.
Преходни сме. Кратки. Тленни. Няма да живеем без край...
Валентин Кабакчиев
Мечтаем. Обичаме. После измама. Раздяла...
Лъжем. Обиждаме. Оправдаваме се с думи удобни.
Забравяме красотата дори на зимата бяла...
Гоним химери. Слава. Богатство. Престиж.
Губим себе си. Човечност. Гордост и чест.
Очите алчно са вперени във финансовия фиш...
Не достига добротата. Не правим красивия жест.
Въпроси много. Различни. Тежки и трудни...
Светогледи с нюанси. Неизброими. Необхватни на брой.
Истината някъде бяга. Не държим сетивата си будни...
Вулкани от злъч и омраза не дават секунда покой...
Спри! Почакай! Не бързай! Карай полека.
Виж доброто до теб. Познай и открий красотата!
Дай зърно нежност на приятеля до теб. На човека.
Гледай с възторжени очи птиците красиви в небесата.
Залез и изгрев. Омайна песен на птица. Дърво във цвят...
Търси прекрасното около теб. Лети. Прави добро. Мечтай.
Усмихни се. Замисли се. Бъди сърдечен. Душевно по-богат.
Преходни сме. Кратки. Тленни. Няма да живеем без край...
Валентин Кабакчиев
ЕДИН ЖИВОТ
ЕДИН ЖИВОТ
Един живот - и пак не можем
до края да го поделим.
Един до друг - а се тревожим.
Един за друг - а си мъстим.
Доказваме си правотата
един на друг... И все така
изтегляме назад ръката -
подадената уж ръка.
Не вярваме... Не си говорим
по цели седмици дори.
Осакатена подир спора,
кръвта ни преходна гори.
Проклинаме немилостиви.
Но - без от нас да се бои -
животът просто си отива.
...
А колко смърт ни предстои!
Емил Симеонов
Един живот - и пак не можем
до края да го поделим.
Един до друг - а се тревожим.
Един за друг - а си мъстим.
Доказваме си правотата
един на друг... И все така
изтегляме назад ръката -
подадената уж ръка.
Не вярваме... Не си говорим
по цели седмици дори.
Осакатена подир спора,
кръвта ни преходна гори.
Проклинаме немилостиви.
Но - без от нас да се бои -
животът просто си отива.
...
А колко смърт ни предстои!
Емил Симеонов
Абонамент за:
Публикации (Atom)