Един за друг

Един за друг

Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов

Остави да дойде

Остави да дойде

Остави да дойде изведнъж
неочаквана и непозната,
както пада над горите дъжд
и след туй е весела гората.
Остави я като вятър лош
слязъл от небесната морава
да нахлуе в твойта късна нощ
и на пепел всичко да направи
Като вик от ада да е тя
като шепот ангелски от рая
остави да дойде любовта
както тя от векове си знае

До утре

ДО УТРЕ

БЛАГА ДИМИТРОВА

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Приказка

ПРИКАЗКА

ДАМЯН ДАМЯНОВ

Заспиваше ли? Май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга! ….
Самичък съм, а тъй ми се говори …
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Дойдох аз тук на бурята с плача …
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носел зла и кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал!
Човекът като дяволът бил лош.
Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава …

Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?

На сбогуване

На сбогуване

Д.Дамянов

Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа, ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам: не ще съм същият тогава -
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...
... Та значи тъй: реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света!

("Ако нямаше огън", 1958)

Посвещение

ПОСВЕЩЕНИЕ

Отивай си. Отказвай се. Преди
да е изпита чашата до дъно,
додето още в твоите гърди
сърцето бие диво и безсънно.
Отивай си, не чакай никой вир
догдето къпеш се, да се размъти
преди да си склонил да сключат мир
позорен между тебе и врага ти.
Разкъсвай се! Но наведи глава
И тръгвай!
Посред нощ.
Нощта е синя.
Отивай си. Отказвай се. В това
се крие страшна, непонятна сила.
Умей да свършваш точно на върха,
когато още е неясен краят,
преди успехът да ти спре дъха,
преди похвалите да те замаят.
И ярък ще е всеки вкус и цвят
и твойте полети ще са огромни,
и дълго ти ще помниш този свят
и този свят задълго ще те помни.

Андрей Германов

1967