Любими цитати

„С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.

"На изток от Рая"
Джон Стайнбек

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

" Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."

Стивън Кинг

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..."

Ърнест Хемингуей

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Мъжете винаги искат да бъдат първата любов на жените. Това е тяхната тромава суетност. Жените притежават по-тънък инстинкт за нещата - харесва им да бъдат последния романс на мъжа."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."

Ал. Дюма -" Граф Монте Кристо"

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! Останалото е Мрак."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде. Не е такава, каквато би трябвало да е. Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде. Не е такава, каквато беше. Не е такава, каквато ще бъде утре. Действителността около мен е такава, каквато е."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Всеки казва, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези неща се бъркат с любов, но в действителност, любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме отново прекрасно."


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


"Кои минути са били най-важни в твоя живот, ще разбереш, когато е късно."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Можете да съблазните мъж, който има жена. Можете да съблазните мъж, който има любовница. Но не можете да съблазните мъж, който има любима!"

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


"Добре е да имаш пари и нещата, които можеш да си купиш с тях, но също е добре, от време на време да се уверяваш, че не си загубил нещата, които не могат да се купят с пари."



--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


"Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!!! Намери и обикни нещо обикновено и го направи съвършено !!! Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги... Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия... Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това..........."

Джеймс Бари

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


"Девойки, вам съвет ще дам:
плач нива не полива.
Сега са тук, а утре там-
мъжете са такива!


Таз дълга скръб по спомен скъп
защо са ви кажете?
Днес огнен взор, а утре гръб-
това са те мъжете!"-

Уилям Шекспир, "Много шум за нищо"


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

""Съдбата не е въпрос на шанс.

Тя е въпрос на избор.

За нея не се чака, тя се постига."


Уилям Дженингс Брайън


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


"Ще започна от самото начало. Макар че началото никога не е там, където човек си мисли. Нашият живот е толкова важен за нас, че ние имаме навика да си въобразяваме, че историята му започва с нашето раждане. Първо няма нищо и после съм се родил аз… Това обаче не е така. Човешките животи не са парчета канап, които могат да бъдат откъснати от кълбото, опънати прави и поставени настрани. Семействата са като паяжина. Съединителна тъкан. Не е възможно да докоснеш една част от нея, без да причиниш вибрации в останалата. Не е възможно да разбереш една част, без да имаш усещане за цялото."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


"— Раждането не е истинско начало. Нашият живот в началото не е истински наш, той е само продължение на нечия друга история."

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Не можеш да разбереш какво е да си майка, докато сама не го преживееш. Няма как да разбереш, че пред себе си не виждаш единствено порасналия мъж - жизнерадостен, небръснат, вмирисан, инатлив потомък с глобите му за паркиране, мръсни те му обувки и перипетиите на любовния му живот. Виждаш всички хора, които някога е бил и които носи в себе си.Гледах Уил и виждах бебето, което бях държала в прег-ръдките си, замаяна и с насълзени очи,неспособна да повярвам, че съм създала друго човешко същество.Виждах прохождащото дете, което посяга да ме улови за ръката.Виждах уязвимите му места, любовта си към него, живота ни заедно. Ето какво ме караше да
унищожа - малкото дете, момчето, мъжа, цялата ми любов, целия ми живот.

"Аз преди теб" Джоджо Мойс

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Просто живей добре.Просто живей."

"Аз преди теб" Джоджо Мойс

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Не е важно колко дни има в живота ти, важно е колко живот има в дните ти... Не е важно какво имаш в живота си, важно е кого имаш в него... Не е важно какво си получил в живота, важно е какво и на кого си дал... Не всичко се плаща с пари. За най-важните неща, плащаме с късчета от душата си!"


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Отново отпусна глава на леглото.Адам спеше дълбоко и похъркваше. Помили си спомни нещо, което майка й беше казала преди много години.Навярно го беше прочела във вестникарска рубрика за полезни съвети.Някаква жена се оплаквала, че хъркането на нейният съпруг й пречело да спи.Отговорът бил, че за някои жени хъркането на съпруга представлява най-приятният звук на света.Ако не вярвала, жената трябвало да попита някоя вдовица."

"Къщата на спомените"
Мери Хигинс Кларк


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Искам да ме научиш да говоря за разочарованията ни без укори.

Искам да се научиш да ми вярваш, без да изискваш.

Искам да те науча да ми помагаш, без да решаваш вместо мен.

Искам да се науча да споря с теб, без да се карам.

Искам да ме научиш да се грижа за теб, без да те обезличавам.

Искам да се науча да се науча да те възприемам, без да проектирам проблемите си върху теб.

Искам да те науча да ме прегръщаш, без да ме задушаваш.

Искам да се науча да се доближавам до теб, без да те обсебвам.

Искам да ме научиш да подсилвам уменията ти.

Искам да те науча да разбираш ограниченията ми.

Искам…след наученото от мен за теб и от теб за мен да можем да се изберем взаимно още веднъж.

Както в онзи ден, но по-добре… защото днес това, което най-много искам, е да знам, че си щастлив, когато си без мен. И още по-щастлив, когато сме заедно.‘‘

Хорхе Букай



--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


"Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.“


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


" -Фанатизмът е характерен за малкия мозък и за малкото знание.Колкото по-малко знае човек и по-малко мислещ е, толкова по-убеден е в своите знания и правота, по-агресивен е в своето невежество и се опитва да го пръска наоколо.Малките хора имат нужда да следват някого или нещо.Те искат да бъдат последователи и вярващи.Именно те най-лесно стават фанатици.Смешното е, че ако един човек е фанатик християнин, той ще е фанатик и като мюсюлманин. Повечето фанатици са убедени, че изповядват истинската религия, но това не е така.Ако се бяха родили в друга страна или семейство, те щяха да смятат същото, но за друга религия.Фанатиците навсякъде са едни и същи.Затова ние, знаещите хора, трябва да се извисим над тях и да водим вярата и ученията в правилна посока, а именно към израстване на хората-на тялото, емоциите, философията и духа.Ние се стремим да бъдем отворени към всички духовни учения."

Еничар

Токораз Исто


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Преди си мислех, че когато хората се влюбят, те се приземяват на някакво място и нямат избор, освен да останат там.Може би е така, но само в началото.Не и сега, след толкова време.
Да, аз се влюбих в него, но останах с него не защото се очакваше да го направя, или защото не си намерих някой друг.Останах с него, защото избрах да го направя.Избирам го всеки ден, когато отворя очи, всеки ден, когато се караме или не си казваме истината, или се разочароваме един друг.Избирам го отново и отново.И той избира мен."
"Предани"
Вероника Рот


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"- А когато тя си отиде, той какво направи?
- Умря - каза Ли.
- Ходеше, но беше мъртъв."

"На изток от рая"

Джон Стайнбек


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Да имаш баба, е да имаш армия. Внуците имат върховната привилегия да знаят, че има някой на тяхна страна, винаги, независимо от всичко. Дори когато грешат. Всъщност особено тогава. Една баба е едновременно меч и щит, а това е специален вид любов, която отворковците не разбират. "

"Ето защо не остана особено впечатлена тогава, когато татко я заведе в онзи хотел в Испания и обясни, че там всичко било „ол инклузив“. Защото когато имаш баба, целият живот е ол инклузив."

"Нещо е изгубено само ако майка ти не може да го намери!"

"Мама хваща ръката на Елса, доближава я до устата си и вдишва дълбоко. Сякаш се опитва да напълни дробовете си с нея. Както правят майките, чиито дъщери порастват прекалено бързо."

"– Нещо е изгубено само ако дъщеря ти не може да го намери – прошепва тя в ухото на мама."

"– Няма нищо лошо да си различно дете. Баба казваше, че само различните хора променят света!"

"– Всички казват, че сега баба ми липсва, но с времето щяло да ми мине. Аз обаче не съм много сигурна! Жената отново поглежда нагоре. Със загрижения поглед. – Защо не? – На теб не ти е минало."

"Когато се случи нещо ужасно, хората в истинския свят винаги казват, че тъгата, мъката и болката в сърцето „ще намалеят с времето“, но това не е вярно. Тъгата и мъката са вечни, но ако трябваше цял живот да ги носим със себе си, никой не би издържал. Скръбта би ни парализирала. Затова в един момент просто я опаковаме в куфари и намираме място, където да я оставим."

"Страховете са като цигарите, казваше баба: не е трудно да спреш проклетниците, трудно е да не почнеш пак."

"Сегато е праисторическо чудовището, което иска всичко да се случва незабавно. Всеки път, когато някое дете каже „след малко“, „после“ или „само да...“, Сегато изревава с бясна сила: „Неее! ЩЕ ГО НАПРАВИШ СЕГАААА!“. Сегато мрази деца, защото те отказват да приемат лъжите му, че времето е линейно. Децата знаят, че времето е просто чувство, така че за тях „сега“ е безсмислена дума, точно както беше и за баба. Джордж казваше, че баба закъснява не защото е оптимист по отношение на времето, а защото е атеист по отношение на времето и единствената религия, която изповядва, е дзен непукизъм."

"Сегато занесло страховете в Страната-на-Почти-Будните, за да лови деца с тях. А щом улови някое дете, Сегато изсмуква бъдещето му. След това безпомощната жертва трябва до края на живота си да яде сега, да спи сега и да разтребва сега, на мига. Детето вече не може да отлага досадните задължения за по-късно и да се забавлява. Остава му единствено „сега“. Съдба, много по-лоша от смъртта, смяташе баба. Приказката за Сегато"

"Понеже без музика не може да има сънища, а без сънища не може да има приказки, а без приказки не може да има кураж, а без кураж хората не биха могли да носят мъката си."

"Татко прочиства гърло колебливо. Изглежда така, както изглеждат татковците, когато изведнъж ги осени, че нещо, което преди са правили, защото е важно за дъщерите им, внезапно се е превърнало в нещо, което дъщерите им правят, защото е важно за татковците. Границата между двете е много тънка. Бащите и дъщерите никога не забравят деня, в който я прекрачат."

"Човек трябва да има вяра. Баба все повтаряше това. Човек трябва да вярва в нещо, за да разбира приказките. „Не е толкова важно в какво точно, но все в нещо трябва да вярваш, иначе въобще няма смисъл да се мъчиш.“"

"По някаква причина, която дълги години няма да може да разбере, Елса се сеща за нещо, което мама каза на Джордж един път, когато си мислеше, че Елса спи. Каза му, че именно такова е чувството да си майка на дъщеря, която е на път да порасне. Като да опитваш да задържиш вода в шепите си."

"Баба и Елса често гледаха вечерните новини заедно. От време на време това подтикваше Елса да пита баба защо възрастните постоянно правят толкова много идиотщини. Баба отвръщаше, че това е така, защото възрастните като цяло са хора, а хората като цяло са гадняри. Елса възразяваше, че логиката ѝ е непоследователна, защото покрай всички идиотщини, възрастните всъщност са отговорни и за множество хубави неща. Като космическите полети, ООН, ваксините и ножовете за сирене например. Тогава баба казваше, че цаката на живота е в това, че почти никой човек не е изцяло гадняр, но и почти никой не е изцяло негадняр. Трудното е единствено да се опитваш да се придържаш възможно най-много към „негаднярската“ част."

"Баба праща поздрави и се извинява"
Фредрик Бакман

..........................................

Физика на тъгата - Георги Господинов 

-------------

"Една приятелка разказваше как като дете била убедена, че Унгария е на небето. Нейната баба била унгарка и всяко лято идвала на гости в София да види дъщеря си и любимата внучка. Винаги я посрещали на летището. Отивали там доста по-рано, вдигали глави, като пилци, докато им се схванат шиите, майка ѝ казвала: ей сега ще се появи баба ти. Бабата от Унгария, която идвала от небето. Харесвам историята, вкарвам я веднага в склада. Предполагам, че когато унгарската баба е умряла, тя просто си е останала там горе в небесната Унгария, махала от някой облак, само дето спряла да се приземява."

(Chapter:Страничен коридор. 1)

"Бог беше първата тайна. Първото от забранените неща, за които можеше да се говори само вкъщи.     В България Бог няма, бабо, изтърсих още като пристигнахме и я видях, че сменя олиото в кандилото на стената. Баба ми се прекръсти бързо и невидимо. Сигурно щеше да ми се сопне заради тия приказки, но видя баща ми на вратата и само вметна: Ами то в България какво ли има, ни червен пипер, ни олио. Само тя можеше да събере така физическия и метафизическия дефицит в държавата. Бог, олио и червен пипер. Четеше Библията скришом, беше я увила в един вестник да не си личи. Четеше напосоки, движеше изкривения си от артрит показалец по редовете и мърдаше устни. Така чух целия Апокалипсис шепнешком, в късните следобеди на детството, под тихите йерихонски тръби на бръмчащите мухи из стаята.       Баба ми знаеше, че не трябва да говори пред хората за тези работи, за да пази баща ми, който можеше да си има неприятности. Баща ми знаеше, че не трябва да говори за други неща и се заключваше с радиото в кухнята, за да не ми обърка живота (така казваше майка ми). Аз знаех, че не трябва да говоря за нищо, което съм чул вкъщи, да не дойде милиционерът и да объркам техния живот. Дълга верига тайни и лъжи, която ни правеше нормално семейство. Като всички останали. Това беше най-големият номер на конспирацията — да си като другите."

(Chapter:Б.. 1)

"Само детство и смърт. И нищо по средата. Освен мрак и мълчание.    "

(Chapter:Досие. 1)

"Също като в античността децата на соца бяха невидими. Хлапета (ла̀пета), които се мотаеха в краката на възрастните. Подготвяни за живота, без съвсем да са част от него. Беж в мазето за кисели краставички! Айде в другата стая да си играете, че си говорим с гостите! Марш оттука, че имам работа сега! Да не пусна шамарената фабрика…Патриархат и индустриализация. Всяко лято три месеца на село, при бабите, на чист въздух и слънце, да се закалят, да пият мляко от овцете, да ядат сурови яйца."

(Chapter:Ла̀пета. 1)

"Винаги ще помня още топлото току-що издоено мляко от обикновена смъртна овца, с няколко лъскави барабонки в него, издухани с пяната встрани. Само в детството безсмъртието е възможно. Може би заради онова мляко и суровите яйца. Но и един много бавен страх. Изоставен съм. Оставиха ме, отидоха си в града, няма ги."

(Chapter:Ла̀пета. 1)

"Бобовата майка имаше зелено тяло и две бобени зърна вместо очи. Много се бояхме от нея. Не влизайте в боба, викаше баба ми, като ни видеше в градината, че ще ви подгони Бобовата майка. Така и не я видяхме, но винаги имахме едно наум и заобикаляхме отдалеч лехите с боб. В лозето пък живееше Лозовата майка и си пазеше децата. Затова не смеехме да тъпчем из редовете и да късаме грозде безразборно. Веднъж баба ми видя как извършваме истински геноцид над колония от червени мравки, пресичащи плочките пред къщи, и тогава чухме за първи път за Мравешката майка, голяма и с ей такива остри щипки. Всичко си имаше майка, само ние си нямахме. Имахме си баби."

(Chapter:Бобовата майка. 1)

"Когато чух думата скука за първи път, бях на шест и изпитах притеснение, защото не знаех какво е. Сигурно ти е скучно по цял ден сам, попита ме една съседка, леля Пепа. Представих си го като лека болест, някакво неразположение, хрема, настинка или алергия от тополов пух. Затова отговорих неопределено: а не, нищо ми няма, добре съм. Там, откъдето идвах, не познаваха скуката, не я ползваха. Винаги имаше какво да се прави, пък и животните не я оставяха да порасне, веднага я опасваха. Но тук, в градчето Т., тя вирееше навсякъде. Трептеше като мараня над нагретия асфалт, ронеше избелялата охра на къщите, приспиваше продавача на семки в сянката на градината, мъркаше като котка или предзвикваше оглушителната кихавица на бай Коста от отсрещната къща."

(Chapter:Частна история на 1980-те. 1)

"В къщата под покрива семейство лястовици е свило гнездо. Имат три малки. Вечер нарочно оставям лампата отвън да свети. Тя примамва мухи и пеперуди, които лястовиците ловят. Скоро изпаднах в колебание дали това, което правя, е редно. Помагам на един вид да убие по-лесно другия. Да, лястовичките имат малки, които се нуждаят от повече храна. Децата са непробиваемо алиби. Но вероятно тези мухи и пеперуди, които превръщам в жертви, също имат деца. Защо малките лястовичета да са по-ценни от ларвите на мухата? Убийството на муха и убийството на слон не са ли в равна степен убийства?"

(Chapter:Къщата. 1)

"Шапки долу за мъртвите индианци и за нас, които бяхме от тяхното племе. Трябва да ги прибавя към онзи каталог на изчезналите неща. При измрелите пейджъри, видеокасети и тамагочита. Когато гледахме „Винету“, всички се превръщахме във Винету. След „Оцеола“ махалата се пълнеше с Оцеоли. Същото се повтаряше с Текумзе, То-кайто, Северино, Чингачук — Голямата Змия… Знам, че сега тези имена не говорят нищо на родените по-късно. Батман, Спайдърмен, Костенурките Нинджа успяха да се разправят с индианците и цялата им митология, нечестно, без нито веднъж да влязат в директна битка с тях. Те довършиха онова, което бледоликите преди два века само започнаха."

(Chapter:Краят на индианците. 1)

" В другото важно събитие България не е намесена пряко. През декември за първи път съобщават за СПИН. С което през 1981 официално свършиха шейсетте. И всички сексуални революции се прекратиха по здравословни причини. Тъй като у нас те не бяха започвали, ние не усетихме края им така трагично."

(Chapter:Жулиета пред киното. 1)

"Всъщност целият ми пубертет може накратко да бъде описан през сложната политическа обстановка на 80-те.

Първа целувка с момиче. Умира Брежнев.

Втора целувка (с друго момиче). Умира Черненко.

Трета целувка… Умира Андропов.

Аз ли ги убивам?

Първи несръчен секс в парка. Чернобил."

(Chapter:Жулиета пред киното. 1)

"С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително… Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва. Като с цигарите, които си отказал от години, но продължаваш да ги сънуваш."

(Chapter:Да не забравя….. 1)

"Неща, които не стават за колекции (списък на нетрайното)         

сирена — вмирисват се

ябълки — спаружват се, гният

облаци — агрегатно променливи

сладко от дюли — хваща коричка от мухъл

любовници — стареят, спаружват се (вж. ябълки)

деца — порастват

снежни човеци — топят се

попови лъжички и буби — телесно непостоянни  

Ако теглим чертата, ще се окаже, че нищо органично не става за колекциониране.

Свят с непрекъснато изтичащ срок на годност.

Нетраен, спаружващ се, гниещ, развалящ се (и затова) прекрасен свят."

(Chapter:Да не забравя….. 1)

"В началото то проговаря езика на всички живи същества, гука като гълъбите, гъргори като делфините, мяука, писука, дере се… Първичният бульон на езика. Дгиш, ангъъ, пнея, еее, деейа, бъня-бъня-бъняба, батябууу… Бог не дава веднага език на новородените. И това никак не е случайно. Сега то знае тайната на рая, но няма език за нея. Когато му се даде езикът, тайната е вече забравена.     "

(Chapter:Да не забравя….. 1)

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., нито подаръците са обещания..
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят.
Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…"

Хорхе Луис Борхес

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Винаги се чувствам щастлив. 
Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. 
Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. 
Затова обичай живота, 
бъди щастлив и винаги се усмихвай. 
Живей за себе си и запомни - преди да говориш - слушай, 
преди да пишеш - мисли, 
преди да нараниш - чувствай, 
преди да мразиш - обичай, 
преди да се предадеш - опитай! 
Преди да умреш - ЖИВЕЙ!”

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Поеми си въздух... Ще бъдеш майка цял живот. Научи го на важните неща, на истинските неща: да скача в локвите, да наблюдава животинките, да целува нежно и да прегръща силно. Не забравяй никога онези прегръдки и никога не отказвай да го прегърнеш: възможно е след няколко години прегръдките, които ти липсват, да са точно тези, които не си му дала. Казвай му, че го обичаш всеки път, когато го мислиш. Остави го да фантазира, и ти фантазирай с него. Не го оставяй да плаче, плачи заедно с него. Стените може да бъдат боядисани отново, предметите се чупят и се подновяват непрестанно: от виковете на мама ще боли винаги.
Чиниите може да измиеш по-късно, докато ти чистиш... той расте. Той няма нужда от много играчки. Работи по-малко, обичай повече, и най-вече, Дишай.
Ще бъдеш майка цял живот... То ще е дете само един път....."