вторник, 1 ноември 2016 г.

....

"Когато бях на твоите години,
си въобразявах, че като стана на тази възраст,
ще съм открил смисъла на живота.
Не съм по-близо до това, отколкото бях тогава.
О...разбрах в какво не е.
Обзавеждаш се с голяма къща, купуваш си скъпа кола,
може би поместват снимката ти във "Форбс"
и си мислиш, че всичко си разбрал.
И един ден Господ ти праща малка телеграма, в която пише:
"О, забравих да спомена, че всичко това не означава нищо.
И онези , които обичаш на тази земя...
са ти отпуснати назаем, разбираш ли?
Така че, най-добре ги обичай, докато можеш."

"Параноя'', Джоузеф Файндър

Хвърляй зара

ако ще се опитваш, влизай целия, и с двата крака,
иначе, изобщо не се захващай,
ако ще се опитваш, влизай вътре докрай,
това може да доведе до загубата на интимни приятелки, жени,
роднини, работа и накрая до загубата на ума;
ако ще се опитваш, влизай с двата крака докрай,
влизай вътре докрай,
може да означава да не ядеш по 3 или 4 дни,
може да означава да измръзнеш на някоя пейка навън,
може да означава затвор,
може да означава подигравки,
гавра,
липса на приятели;
подаръкът ти е самотата,
всичко останало е само тест за твоята издръжливост,
за това – точно колко го искаш да стане,
и ще се направиш така, че да стане,
въпреки малкия шанс и неразбирането отвсякъде,
и усещането ще бъде по-добро от всичко друго,
което можеш да си представиш.

ако ще се опитваш, влизай вътре докрай,
няма никакво чувство като това.

ще бъдеш сам с боговете
и нощите ще горят с пламък.

направи го, давай, давай,
давай,
докрай,
докрай,
ще си яхнал живота и ще го яздиш до идеалния му комизъм,
това е единствената битка, която човек си заслужава да води.

Чарлз Буковски

....

Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде.
Нямам против инертните хора, просто не ги разбирам. Те са заети с първичните неща за оцеляване – хапват, пийват и правят секс (обикновено без да се размножават). После спят, а на сутринта започват отначало. Хората, които битуват, са щастливи. Те изпълняват стриктно единствено задълженията си, които поддържат във форма физическото им състояние. Разбира се, работят. Несъвършенството на нашия свят се състои в принудата да работим. Съществуването зависи преди всичко от парите.
Животът е повече от две кюфтета и използван презерватив.
Ние носим отговорност, че сме живи. Затова харесвам съзидателните хора. Харесвам хората, които мислят и са готови да носят отговорност за нещата, които казват и правят. Трябва да осъзнаваме своите действия и постъпки. Знам, познанието трупа тъга, но е и път към добротата.
Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях.
Да си жив, означава да си склонен да изслушаш другия, да се опиташ да му помогнеш и да положиш усилия да го обичаш, особено ако си истински влюбен. Любовта не е само дума. Любовта е преди всичко добронамереност.
Като по-млад и аз не вярвах в приказките на възрастните. Те казваха, че времето учи и лекува. Сега знам, че опитът е изключително важен. Точно опитът ме научи, че животът има смисъл заради другите живи същества. Егоизмът и лицемерието са разрушителни. Суетата самоубива. Нагонът на Вселената е разрушителен. Тя се разширява от любов към самата себе си. Така се случва и с нас. Въпросът е да осъзнаем, че колкото по-голяма става нашата лична Вселена, толкова повече място има и за други хора в нея. Не само като физическо присъствие, а като други живи същества, с които обменяме чувства и думи.
Нашето собствено развитие зависи от това да не приемаме нищо за даденост. Животът, това е способността да обичаме. Опитът, който трупаме, наистина ни доближава до тъгата, но тъгата е съзидателна, защото ни прави по-добри и благородни.
Прави ни истински живи.

Автор: Добромир Банев

понеделник, 14 декември 2015 г.

.......

Аз съм тази , която ще виждаш до края ,
щом отвориш във утрото сънни очи !
Щом решиш някой ден да изследваш безкрая,
аз съм тази , която до теб ще върви.
Аз съм тази , която измълча тишината,
но във думи облече всеки истински зов,
точно тази , която научи душата ти
да изпитва нетленна човешка любов.
Аз съм тази , която ще прогонва и мрака,
и тъгата надвиснала над твойто чело,
точно тази , която се научи да чака
без дори и за миг да попита защо….
Аз съм същата тази , която прегръща
светлината горяща във твойто сърце,
и съм даже и тази, при която се връщаш,
и ръцете й търсиш само в свойте ръце…
Аз съм тази , която много приказки носи,
но за твойте мечти и за миг не забравя.
Аз съм тази , която само теб омагьоса…
А пък ти си , признавам , който го заслужава.
Мира Дойчинова

.......

Семейството е всичко в този свят,
утеха да намериш в силно рамо,
и детски глъч на щастие богат
да те събужда със усмивка сутрин рано!

С желание да пускаш хвърчила,
във длан да стискаш детската ръчичка,
и радостта във детската душа
да те накара да забравиш всичко.

Да се прибираш вечер уморен,
да те прегръщат две ръце,които
тревожат се за тебе нощ и ден,
и да те милват с обич във очите.

Семейството е всичко в този свят
обичайте любимите си хора,
ако мечтаете за тази благодат,
раздавайте до болка,без умора!
Стефан Александров