Защото да си жив е лудост — в света на гаснещи слънца…

Защото няма утре, няма бъдно,
щом заедно сме с теб сега —
не вярвам в никакво отвъдно,
но вярвам на Любимата жена!

Изгарят ме съмнения и клетви!
Една е болката след урагана.
Когато си готов на саможертви,
зараства и най-дълбоката ти рана!

Греховна не е обичта ни, знай,
щом винаги се вслушваме в сърцето,
което с чуждата вина ридае.
И няма да ни съдят на небето.

Щастлив съм, че си още тук,
че крах и горест надживя.
Бъди до мен — сълза на друг,
бъди до мен — най-предана Жена!

Валери Иванов