"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ".

В памет на всички деца, дарили органи,
за да живеят други деца.
На всички родители, съгласили се
органи от умиращото им дете,
да бъдат използвани за спасяването
на друг човешки живот.


0:00 а.м.
ДЕТЕТО

"Къде си, мамо? Не виждам във мрака.
А искам във твойта прегръдка да спя.
Но ти си далеко - а тука ме чакат
усмихнати, весели, светли деца.
Те искат със тях да играя - далеко
от тежката болка, горяща във мен.
Там светло е мамо, спокойно и леко...
Щастлив ще съм мамо и в новия ден.
И вече я няма и бялата стая,
изчезва и лекарят - в бяла мъгла -
аз вече съм здрав! Обичам те, мамо,
но тебе те няма - къде си сега?"

0:02 а.м.
МАЙКАТА

Безпомощно гледа - детето умира,
сърцето му само все още тупти.
В телцето му малко със мъка се взира
и плаче с пресъхнали вече сълзи.
И мрази и Бога, и мрази и Рая-
готова е в Ада да слезе дори -
на Дявола черен душата си дава -
"Върни ми детето, а мене вземи"!
Докосва със устни челцето студено,
погалва косичката мека, с тъга.
Отпуска над него глава уморено -
потъва в забрава, обвита в съня.
...
И вижда детето - щастливо играе
със други деца сред поток светлина.
Лицето му ведро - в усмивка сияе
и няма ни болка, ни страх, ни тъга...
Видя я детето. Към нея затича -
ръчички протегнало с радост, с любов.
И сякаш го чу през мъгла да изрича:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ !"
Усмихна се нежно детето, погали
с ръчички обляното в сълзи лице.
Завинаги светла надежда остави
в разбитото майчино, тъжно сърце.

0:15 а.м.
Събуди се майката, леко потърпна -
не искаше още да пусне съня,
но друго лице, изпълнено с мъка,
видя във сумрачната бяла мъгла.
Лице на очакване, пълно със вяра,
че друго дете ще живее сега -
"О, Боже, кажи ми какво да направя?!"-
потръпна от допира тя със смъртта.
Погали любимите детски ръчички,
притисна телцето - потъващо в мрак,
целуна любимите малки очичкиЕ
гласът й се сгърчи от болка и страх:
"Вземете сърцето! Той вече живее
със други деца - във поток светлина.
А тук на земята, сърцето ще грее
и друго дете ще спаси от смъртта."

0:17 а.м.
Операционната зала:

Две малки дечица - докоснали Рая -
едното в прегръдките вече на Бог,
а другото - чакащо в бялата стая -
сърцето си ново - за своя живот.
Когато сърцето затупка в детето,
извика душата му - лека в съня
и върна се бързо, без болка в телцето,
прогонило вече далеко смъртта.
А другото малко дете не усети,
че няма в телцето му вече сърце -
то беше далеко - в безкрая засвети
безсмъртна звездичка - във топло небе.


6:30 а.м.
Двете майки

Разплакани двете, прегърнати здраво,
си мислеха - всяка за свойто дете.
Едната загуби го, знаеше само -
остана туптящо едно сърчице.
И Ада и Рая във нея събрани
не можеха майчина болка да спрат -
"Защо си отиде? Защо ме остави?"-
Душата й виеше в мрака със страх.

А другата майка плачеше с радост -
детето й живо е - има сърце.
Погледна жената до нея и каза:
"Ти също си майка на мойто дете.
Във него тупти сърчице, на което
си дала живот, и обич... Дори
изгубила всичко, което обичаш -
остави безсмъртни от него следи".

1:00 p.м.

Детето, потънало в бялата стая,
отвори очички, погледна с любов,
усмихна се леко и тихичко каза:
"ОБИЧАМ ТЕ, МАМО, И В ТОЗИ ЖИВОТ".

Пенка Николова