Бърши прах само, когато се налага!

Какво е прахът за всички жени?

Вярно е, че няма как да накараш вятъра да духа в посоката, в която ти искаш. Но пък можеш да нагодиш платната си в правилната посока...

Затова, запомни:
Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!!

Едно жилище се превръща в истински дом тогава, когато можеш да напишеш върху мебелите с пръст: "Обичам те!"

ПРЕДИ:
Аз всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах. А междувременно очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!

Един ден обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички са на някъде и си гледат живота...

СЕГА:
Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам, какво е "състоянието" на моя апартамент.

Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

И ако ТИ досега все още не си го осъзнала,

то вече е крайно време да разбереш, че:
Животът е твърде кратък!
Не го пилей за глупости!
Наслаждавай му се!!!

Бърши праха само, когато се налага!

Замисли се, дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картина, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата? Или да посадиш цвете?

Най-важното от всичко е:
да осъзнаеш разликата между "Трябва" и "Искам"!

Затова:
Бърши праха само, когато се налага!

Не ти остава много време: 
за виното, което искаш да изпиеш,
за реките, в които искаш да се изкъпеш,
за планините, на които искаш да се изкачиш,
за музиката, която искаш да слушаш,
за книгите, които искаш да прочетеш,
за приятелите, които искаш да видиш,
за живота, на който искаш да се насладиш?!

Има решение за този проблем:
Бърши праха само, когато се налага!

Навън светът пулсира с ритъма на сърцето ти!
Слънцето се отразява в очите ти!
Вятърът развява косите ти!
Дъждът мокри лицето ти!
Животът те зове!

Помни:
Този ден никога повече няма да се върне!

Бърши праха само, когато се налага!

Осъзнай, че старостта идва и това няма да е приятно!
Когато отпътуваш, а все някога ще трябва да отпътуваш, самата Ти ще се превърнеш в прах...

Майчина молба

Майчина молба

Не се плаши ти дъще,че старея,и побеляват ми косите гъсти.Щом ти до мен си, ще живея,ще те галя, със артритни пръсти...
Не се плаши, че ще повтарям,и ще нареждам думи, доста пъти.Спомни как приказки разказвах,преди да влезе в теб съня ти.
Не се измъчвай, аз те моля,ако трохи започна да разсипвам.Спомни си, как те храних с воля,че после знай дете, ще липсвам.
И търпелива ти бъди ми, мила!Ръка подавай ми щом мойта тръпне!Ръцете мои ти преляха сила,да ми помахаш от вратите пътни. 
Когато бавно и крака ми тръгнат,не се изнервяй и недей се мръщи.И ако посоките очи ми сбъркат,ти заведи ме, моля те, до в къщи!
Когато всичкото това се случи,и ако всичко в мен остане нямо,така е Бог решил, да се получи,вземи сърцето ми, за теб голямо...
Бъди до мен и ми прощавай,с любов да свършат ми до края дните.Ти мое второ "аз",не ме забравяй,и моля те, да ми склопиш очите…
Олекна ми, че ти го казах...Това е …всъщност друго няма.Какво ще стане с мен предсказах.А ти прости ми!..Моля ти се! Мама...

Красимир Димитров/Кресто Миров/

..........

Помниш ли?
Падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш!
Аз се обърнах и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-сякаш за мен бе постлала земята богато, мойте нозе да вървят по пътека от злато.
Имаше някъде извори, скрити в горите, имаше стари чешми със мъхнати корита, и езера, засияли сред каменни хребети - с тая ръка исках всички води да загреба.
Имаше някъде пътища с прах и талиги,
влакове имаше дето със грохот пристигат -
как да не бързаш с пламенни бузи от вятъра, щом като чака простряна пред тебе земята?
Имаше някъде други градчета и хора - исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема, че да ти пиша все нямаше, нямаше време.
Мойте години се смееха,сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха.
Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила..
Малкото твое момиче сега е голямо,
тича след мене дете и нарича ме мамо.
Помня как първата, смешната стъпка направи, как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После се вдигна на пръсти, вратата отвори, после запита : "Къде ли се свършва простора?"

Може би скоро ше кажа през сълзи: да пишеш!
И ще си спомня и тебе и старите вишни.

Твойта коса като зимните преспи е бяла,
Чакаш ли още?

Ето го мойто писмо закъсняло.......

ЗА ПРОШКА СЪМ ДОШЛА

                                            ПРОСТЕТЕ  МИ!

                   ЗАЩОТО  ДНЕС  Е  „ПРОШКА".

                               ПРОЩАВАМ  ВИ!

                        ЗАЩОТО  СЪМ  ТАКАВА.

                       ИЗЛЪГАНА,  ЗАБРАВЕНА,

                        РАНЕНА  И  ИЗМАМЕНА,

                        ОБИЧАНА  И  МРАЗЕНА,

                       СМИРЕНА  ИЛИ  ГРЕШНА,

                      ЗАСМЯНА  ИЛИ  СМЕШНА,

                         ОТ  РАДОСТ  ПЛАЧЕЩА,

                       ИЛИ  ОТ  ГНЯВ  КРЕЩЯЩА,

                           ОБИЧАЩА  БЕЗУМНО

                                ИЛИ  ПОЛУДЯЛА.

                     СВЕТИЦА  ИЛИ  ГРЕШНИЦА,

                     ДОБРА  ФЕЯ  ИЛИ  ВЕЩИЦА,

               СЛАДУРКА  ИЛИ  ПЪК  ЧУДОВИЩЕ,

          ТОТАЛНА  ЗАГУБА  ИЛИ  СЪКРОВИЩЕ...

                                 ТОВА  СЪМ  АЗ!

                    И  ДРУГА  НЯМА  И  ДА  БЪДА!

          НЕ  РАЗРЕШАВАМ  НИКОЙ  ДА  МЕ  СЪДИ!

                   ЕДИНСТВЕНО  -  ПРОСТЕТЕ  МИ!

                          ПРОЩАВАМ  ВИ  И  АЗ!

             НА  ВСИЧКИ,  ДЕТО  МЕ  ПОЗНАВАТЕ

     И  НА  ОНЕЗИ,  ОТ  КОИТО  СЪМ  ЗАБРАВЕНА!

                             ПРОЩАВАМ  ВИ...

Не спирай.......

...
Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
...
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш -
тя идва някога сама.

Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.

Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо...
Не спирай да се чувстваш жив!

Ева Корназова