Майчина молба
Не се плаши ти дъще,че старея,и побеляват ми косите гъсти.Щом ти до мен си, ще живея,ще те галя, със артритни пръсти...
Не се плаши, че ще повтарям,и ще нареждам думи, доста пъти.Спомни как приказки разказвах,преди да влезе в теб съня ти.
Не се измъчвай, аз те моля,ако трохи започна да разсипвам.Спомни си, как те храних с воля,че после знай дете, ще липсвам.
И търпелива ти бъди ми, мила!Ръка подавай ми щом мойта тръпне!Ръцете мои ти преляха сила,да ми помахаш от вратите пътни.
Когато бавно и крака ми тръгнат,не се изнервяй и недей се мръщи.И ако посоките очи ми сбъркат,ти заведи ме, моля те, до в къщи!
Когато всичкото това се случи,и ако всичко в мен остане нямо,така е Бог решил, да се получи,вземи сърцето ми, за теб голямо...
Бъди до мен и ми прощавай,с любов да свършат ми до края дните.Ти мое второ "аз",не ме забравяй,и моля те, да ми склопиш очите…
Олекна ми, че ти го казах...Това е …всъщност друго няма.Какво ще стане с мен предсказах.А ти прости ми!..Моля ти се! Мама...
Красимир Димитров/Кресто Миров/
Няма коментари:
Публикуване на коментар