.........

Препускаме бясно. Задъхани. Често злобни.
         Мечтаем. Обичаме. После измама. Раздяла...
         Лъжем. Обиждаме. Оправдаваме се с думи удобни.
         Забравяме красотата дори на зимата бяла...
         Гоним химери. Слава. Богатство. Престиж.
         Губим себе си. Човечност. Гордост и чест.
         Очите алчно са вперени във финансовия фиш...
         Не достига добротата. Не правим красивия жест.
         Въпроси много. Различни. Тежки и трудни...
         Светогледи с нюанси. Неизброими. Необхватни на брой.
         Истината някъде бяга. Не държим сетивата си будни...
         Вулкани от злъч и омраза не дават секунда покой...
         Спри! Почакай! Не бързай! Карай полека.
         Виж доброто до теб. Познай и открий красотата!
         Дай зърно нежност на приятеля до теб. На човека.
         Гледай с възторжени очи птиците красиви в небесата.
         Залез и изгрев. Омайна песен на птица. Дърво във цвят...
         Търси прекрасното около теб. Лети. Прави добро. Мечтай.
         Усмихни се. Замисли се. Бъди сърдечен. Душевно по-богат.
         Преходни сме. Кратки. Тленни. Няма да живеем без край...
Валентин Кабакчиев

ЕДИН ЖИВОТ

ЕДИН ЖИВОТ

Един живот - и пак не можем
до края да го поделим.
Един до друг - а се тревожим.
Един за друг - а си мъстим.
Доказваме си правотата
един на друг... И все така
изтегляме назад ръката -
подадената уж ръка.
Не вярваме... Не си говорим
по цели седмици дори.
Осакатена подир спора,
кръвта ни преходна гори.
Проклинаме немилостиви.
Но - без от нас да се бои -
животът просто си отива.
...
А колко смърт ни предстои!
Емил Симеонов

................

''Нямах. Имах. Нямам пак.
Ум. Пари. Любов и име.
Никой жив не знае как,
докога и колко има.
Всичко е лъжа.
Богат само даващият бива.
Гол дойдох на този свят.
Гол от него си отивам.''

Дамян Дамянов

Бърши прах само, когато се налага!

Какво е прахът за всички жени?

Вярно е, че няма как да накараш вятъра да духа в посоката, в която ти искаш. Но пък можеш да нагодиш платната си в правилната посока...

Затова, запомни:
Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!!

Едно жилище се превръща в истински дом тогава, когато можеш да напишеш върху мебелите с пръст: "Обичам те!"

ПРЕДИ:
Аз всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах. А междувременно очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!

Един ден обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички са на някъде и си гледат живота...

СЕГА:
Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам, какво е "състоянието" на моя апартамент.

Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

И ако ТИ досега все още не си го осъзнала,

то вече е крайно време да разбереш, че:
Животът е твърде кратък!
Не го пилей за глупости!
Наслаждавай му се!!!

Бърши праха само, когато се налага!

Замисли се, дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картина, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата? Или да посадиш цвете?

Най-важното от всичко е:
да осъзнаеш разликата между "Трябва" и "Искам"!

Затова:
Бърши праха само, когато се налага!

Не ти остава много време: 
за виното, което искаш да изпиеш,
за реките, в които искаш да се изкъпеш,
за планините, на които искаш да се изкачиш,
за музиката, която искаш да слушаш,
за книгите, които искаш да прочетеш,
за приятелите, които искаш да видиш,
за живота, на който искаш да се насладиш?!

Има решение за този проблем:
Бърши праха само, когато се налага!

Навън светът пулсира с ритъма на сърцето ти!
Слънцето се отразява в очите ти!
Вятърът развява косите ти!
Дъждът мокри лицето ти!
Животът те зове!

Помни:
Този ден никога повече няма да се върне!

Бърши праха само, когато се налага!

Осъзнай, че старостта идва и това няма да е приятно!
Когато отпътуваш, а все някога ще трябва да отпътуваш, самата Ти ще се превърнеш в прах...

Майчина молба

Майчина молба

Не се плаши ти дъще,че старея,и побеляват ми косите гъсти.Щом ти до мен си, ще живея,ще те галя, със артритни пръсти...
Не се плаши, че ще повтарям,и ще нареждам думи, доста пъти.Спомни как приказки разказвах,преди да влезе в теб съня ти.
Не се измъчвай, аз те моля,ако трохи започна да разсипвам.Спомни си, как те храних с воля,че после знай дете, ще липсвам.
И търпелива ти бъди ми, мила!Ръка подавай ми щом мойта тръпне!Ръцете мои ти преляха сила,да ми помахаш от вратите пътни. 
Когато бавно и крака ми тръгнат,не се изнервяй и недей се мръщи.И ако посоките очи ми сбъркат,ти заведи ме, моля те, до в къщи!
Когато всичкото това се случи,и ако всичко в мен остане нямо,така е Бог решил, да се получи,вземи сърцето ми, за теб голямо...
Бъди до мен и ми прощавай,с любов да свършат ми до края дните.Ти мое второ "аз",не ме забравяй,и моля те, да ми склопиш очите…
Олекна ми, че ти го казах...Това е …всъщност друго няма.Какво ще стане с мен предсказах.А ти прости ми!..Моля ти се! Мама...

Красимир Димитров/Кресто Миров/