неделя, 26 май 2013 г.

РАЗГОВОР С МОЯ СИН НА 18-ТИЯ МУ РОЖДЕН ДЕН



Седни по-близо и не крий от мен

цигарата си с пръстите несръчни

Ти ставаш вече мъж от този ден

и моят път от твоя се отлъчва.

Знам, чакаш радост да ти подаря,

та леки да са първите ти крачки.

Не ще му кажеш днес „благодаря”.

Подаръкът сега не е играчка.

С какво да те зарадвам, сине мой?

И днес денят е труден като вчера.

Все още има в песните ни вой.

Все още във живота има черно.

Сирени още вият и смъртта

след самолетните ята се влачи.

Все още има гладни по света

и някъде сираци още плачат.

По пътищата злобата седи

и завистта във локвите се стича.

Разкаляната алчност още бди.

Пази се, сине, дяволски привлича.

Охолството ограбва мъдростта

и с подлости убива добрината.

Отровена, загива верността

към хората, създали топлината.

Не в пътя лек ще срещнеш радостта,

а в пътища, които сам изграждаш.

Знам, скъпа е на всеки младостта,

но щастието в болката се ражда.

Аз пътищата си преминах пеш –

все срещу ветровете, без да мигна.

Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.

Помогнаха ми хората да стигна.

Недей гази в калта за „много хляб”.

Човек и с малък къшей се наяжда.

Недей да коленичиш като слаб

пред всяка локва в страшната си жажда.

Ще бъдеш, синко, истински щастлив,

когато спреш, задъхан от умора.

И бързай, вечно няма да си жив.

Животът се живее между хора.

Стани човек от огън и от плът.

Не стой, където въздухът те души.

От стъпките в неравния си път

сам ехото да можеш да послушаш.

До плач да стигнат мъжките очи,

дори сърцето младо да изстине,

върви така, че диря да личи,

по дирите ти други да преминат.


Румяна Илиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар