Веднъж пред небесните порти се събрали няколкостотин душѝ, напуснали телата на мъжете и жените, умрели същия ден.
Свети Петър, известен като пазител на райските порти, следял за реда.
— По заръка на Главния ще се подредите в три големи групи според това дали сте спазвали десетте Божи заповеди.
В първата група са онези, които са нарушили всички заповеди поне веднъж.
Във втората са онези, които са нарушили веднъж поне една от десетте заповеди.
И в последната, за която смятаме, че ще е най-многобройната, са онези, които никога в живота си не са нарушили нито една от десетте заповеди…
… И така — продължил свети Петър, — тези, които са нарушили всички заповеди, да отидат вдясно.
Повече от половината душѝ застанали вдясно.
— А сега — викнал той — онези, които са нарушили някоя от заповедите, да застанат вляво.
Всички останали душѝ отишли вляво. Е, почти всички…
Всъщност всички без една.
В средата останала душата на един добър човек. През целия си живот той следвал пътя на добрите чувства, на добрите мисли и на добрите действия.
Свети Петър се изненадал. В групата на най-добрите останала само една душа.
И веднага се обадил на Господ да го уведоми.
— Виж, нещата стоят така: ако спазваме началния план, горкият човек, останал в средата, няма да се радва на блаженството, а ще умре от скука в пълна самота. Чини ми се, че трябва да направим нещо по въпроса.
Господ се изправил пред групата и рекъл:
— Греховете на онези, които се разкаят веднага, ще бъдат опростени и забравени. Всички, които се разкайват, могат да минат в средата при чистите и непорочни души.
Малко по малко всички започнали да се придвижват към средата.
— Спрете! Не е честно! Измама! — викнал един глас. Това бил гласът на праведника. — Не може така! Ако ме бяхте предупредили, че ще опростите греховете ни, нямаше да опропастя живота си…
Няма коментари:
Публикуване на коментар