събота, 13 февруари 2010 г.

Хорас Джексън Браун

Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче, вероятно цял ден си ръмжал.

Ако вървиш по пътя ще научиш повече за него, отколкото ако правиш справки с най-добрите туристически карти в света.

Ако на оградата видиш костенурка, спомни си, че някой й е помогнал да се качи там.

Ако някой запомни костюма, а не усмивката ти, значи не си се усмихвал достатъчно.

Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.

Ако правиш най-доброто, на което си способен, няма да имаш време да се тревожиш, че може да не успееш.

Ако си се запътил в правилна посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към целта.

Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш. Започни сега! Там където си и с каквито възможности разполагаш!

Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася към обикновения човек.

Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?

Да си изпълнен с горчивина, означава да прахосваш скъпоценни мигове от живота, който и без това е достатъчно кратък.

Докато можеш да изкарваш насъщния си, помни, че трябва да отделяш парче от него за онези, които нямат това щастие.

За да получиш повече от живота, дай повече от себе си.

За да промениш всичко, просто трябва да промениш начина си на мислене.

Затаената обида е като бримка на чорап — само може да се увеличи. Истината се крие в прошката.

Какво правиш, когато си ядосан или си претърпял поражение? Каквото и да е, то добре показва що за човек си.

Какво предпочиташ — да си винаги прав или — щастлив?

Като съдиш другите, разкриваш собствените си страхове и предразсъдъци.

Когато започваш нещо ново, успехът ти се определя преди всичко от отношението ти към него.

Когато нямаш да кажеш нищо важно или интересно, не позволявай никому да те убеди да го сториш.

Когато се изкачваш по стълбата на успеха, трябва да си сигурен, че е опряна до сградата, в която искаш да влезеш.

Когато си търсиш белята, обикновено я намираш.

Когато съдбата ти затваря вратата влез през прозореца.

Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?

Колкото и силно да си привързан към парите си, те никога не ти отвръщат със същото.

Колкото повече важност си придаваш, толкова по-малко тежиш на мястото си.

Късметът помага на усърдните, не на мечтателите.

Може никога да не ни се отдаде възможност да извършим велики дела по велик начин, но всеки от нас е в състояние да прави малките неща по страхотен начин.

Най-голямото невежество е да отблъснеш нещо, което въобще не познаваш.

Не винаги получаваме всичко, което ни се ще. Но за успокоение помисли за нещата, които не искаме и те наистина ни се случват.

Не се страхувай да се изкачиш до върха на дървото. Точно там е плодът.

Никога не съм виждал усмихнато лице, което да не е красиво.

Ничие щастие не е гарантирано. Животът дава на всекиго време и място. От нас зависи да ги изпълним с радост.

Няма нужда да гледаш надалеч, за да зърнеш някакво чудо. Какво по-необикновено от гъсеницата, която се превръща в пеперуда, жълтъкът — в пиле, жълъдът — в могъщ дъб?

Нямаше да се тревожим какво си мислят хората за нас, ако знаехме колко рядко го правят.

Обещавай само онова, което можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.

Побеждавай враговете си не със сила, а като им прощаваш.

По-важно е какъв ще станеш, а не какво ще постигнеш.

Помагай на хората край теб, без да очакваш да ти върнат услугите. Всеки трябва да засади дръвчета, под които никой няма да седне.

Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите.

Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.

Разумното използване на времето е едно от най-важните условия за успех.

Рядко изпитваме удоволствие от свободното време, което не сме си извоювали.

Сбъдват се мечтите на онези, които работят, докато мечтаят.

Стигнал съм до извода, че повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.

Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.

Успехът в бизнеса е като карането на колело. Ако престанеш да се движиш, падаш на земята.

Характерът ни е това, което правим, когато си мислим, че никой не ни гледа.

Хвали пред всички. Упреквай насаме.

Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледай се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг. 

Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.

Хората поемат по различни пътища за да се осъществят и да намерят щастие. Ако не ги срещнеш по своя път, това не означава, че са се изгубили.

Човек никога не се сблъсква с проблем, който да не съдържа в себе си и някаква възможност.

Щом си изкачил билото, увеличи скоростта.

Хорас Джексън Браун

Обичам те…

Обичам те…

Обичам те. Надявам се, ти – мене.
Но – вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време…
…И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен – просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа…
И ако някога се изтърва
„обичам те“ срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
„Обичам те“ е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас – безкрайносричната любов.

Дамян Дамянов

събота, 6 февруари 2010 г.

Носете си новите дрехи, момчета

Носете си новите дрехи, момчета, 
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим...

Но не казвайте:утре ще бъдем красиви.
Не казвайте:утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте:утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета - 
падаме, както ходим, 
умираме както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте:утре ще бъдем честни, 
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада 
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага 
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета - 
падаме, както ходим, 
умираме както спим.
Ст.Цанев

Разкаянието на бащата

Чуй ме,сине.Аз ти казвам тези думи, когато ти спиш;сложил си твоята малка ръчичка под бузата,а светлите ти къдрици са залепнали върху потното ти чело.Аз се промъкнах сам в твоята стая.Преди няколко минути, когато седях в библиотеката и четях вестника, ме заля тежка вълна на разкаяние.И дойдох до твоето креватче с ясното съзнание за своята вина.
 Знаеш ли за какво си мислех, сине?Аз си изкарах върху теб своето лошо настроение.Скарах ти се,когато се обличаше,за да отидеш на училище,понеже ти едвам-едвам допря до лицето си мократа хавлиена кърпа.Скарах ти се ,че не си си изчистил обувките.Сърдито ти викнах,когато хвърли нещо от дрехите си на пода.
   На закуска също се заяждах с теб.Ти разля чая.Ти лакомо гълташе хапките.Ти седеше с лакти върху масата.Ти прекалено дебело си намаза филията с масло.После, когато тръгна да си поиграеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми с ръка и ми извика”Татко, довиждане! ”, а пък аз свъсих вежди и отговорих
 ” Изправи си раменете! ”
 След това, в края на деня,всичко започна от начало.Вървейки към къщи,аз те видях,когато застанал на колене, ти играеше на топчета.Чорапите ти имаха дупки.Аз те унижих пред твоите приятели, когато те заставих да вървиш пред мен към къщи.Чорапите не са евтини и ако трябваше да ги купуваш със собствените си пари, щеше да бъдеш по-внимателен! Можеш ли да си представиш сине, че това го каза твоят баща!
   Помниш ли как ти влезе в бибилиотеката, където аз четях-плахо, а в погледа ти имаше болка?Когато те погледнах разсеяно над вестника,раздразнен,че са ми попречили,ти нерешително застана до вратата. “Какво ти трябва?”-попитах аз рязко.
  Ти не ми отговори нищо, но поривисто се хвърли към мен, прегърна ме име целуна.Твоите ръчички ме стиснаха с любовта,която Бог бе вложил в сърцето ти и която дори моето пренебрежително отношение не би могло да пресуши.А след това ти си отиде,тропайки с крачета нагоре по стълбите.Та така,сине,скоро след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен,отвратителен страх.Какво направи с мен навикът?Навикът да се заяждам,да мъмря-такава бе моята награда за теб, за това, че ти си малко момче.Наистина не може да се каже ,че не те обичах,цялата работа е в това,че аз очаквах прекалено много от младостта и те измервах с мярката на моите собствени години.
  А в твоят характер толкова много е силното,прекрасното и искреното.Твоето малко сърце е толкова велико както е изгревът над далечните хълмове.То се прояви в твоят стихиен порив, когато ти се хвърли към мен, за да ме целунеш преди да отидеш да спиш.Нищо друго днес няма значение, сине.Аз дойдох до твоето креватче в тъмното и засрамен паднах на колене!
 Това е слабо изкупление. Аз знам, ти не би разбрал тези неща, ако ти бях казал всичко това,когато се събудиш.Но утре аз ще бъда истински баща!Аз ще ти бъда другар, ще страдам когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш.Аз ще прехапя езика си,когато той е готов отново да изрече ядосани думи.Аз постоянно ще си повтарям като заклинание:” Той е само момче, едно малко момче! “
 Страхувам се, че мислено аз виждах в теб възрастен мъж.Сега обаче, когато те гледам, сине, как уморено си се свил в креватчето си, аз разбирам,че ти си още дете.Едва вчера ти беше в ръцете на майка си и главичката ти лежеше върху рамото й. Аз изисквах от тебе много,прекалено много............
У. Ливингстон Ларнед

На моето дете

Тази сутрин ще се усмихна, когато видя лицето ти и ще се смея, за да не заплача.
Тази сутрин ще те оставя да си избереш какво и искаш да облечеш, ще се усмихна и ще ти кажа колко прекрасно изглеждаш така.
Тази сутрин ще зарежа прането, ще те взема и ще те заведа в парка да играем заедно.
Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ме научиш как се реди този пъзел.

Днес след обяд ще изключа телефона и компютъра, ще отида с теб в задния двор и ще се правим сапунени балони.
Днес след обяд няма да крещя, дори няма да повиша тон, когато ти се размрънкаш и захленчиш за сладолед, когато мине количката на сладоледажията, а ще ти купя сладолед.
Днес след обяд няма да се тревожа какъв ще станеш, когато пораснеш или да се опитвам да отгатна какво решение да взема, за да не бъдеш наранен.
Днес след обяд ще те оставя да ми помагаш в правенето на сладкишите и няма да те спирам, докато се опитваш да ги приготвиш.
Днес след обяд ще отидем в МакДоналдс и ще си купим две детски менюта, така че да си имаш две играчки.

Тази вечер ще те държа в прегръдките си, ще ти разкажа историята за твоето раждане и затова колко много те обичам.
Тази вечер ще те оставя да се намокриш в банята и няма да се ядосам.
Тази вечер ще ти позволя да останеш по-късно и ще седим на верандата да броим звездите.
Тази вечер ще те притисна до себе си за дълги часове и ще изпусна любимите си телевизионни програми.
Тази вечер, когато прекарвам пръсти през косицата ти, докато се молиш, просто ще бъда благодарна на Бога, че ми е дал най-великия подарък, който някога е даван.

Ще се замисля за майките и бащите, които търсят изчезналите си деца, майките и бащите, които стоят до гроба на детето си, вместо до неговото легло, и за майките и бащите, които седят в болничните стаи, гледайки как детенцето им страда, и които крещят, защото не могат да направят нищо в безсилието си.

И когато те целуна за лека нощ, ще те гушна по-силно и по-дълго., Тогава ще благодаря на Бога за теб и ще Го помоля за още един такъв ден с теб, а защо не за още много такива! ...