Аз съм......

Аз съм тихата болка. Нестихваща.
Дето вечно те пари. От ляво.
И мъгла непрогледна. И хищница.
Твоят край съм и твое начало.
Аз съм дивият огън във вените.
Най-порочната мисъл. Отрова.
Във главата ти всяко съмнение
съм прошепнала. И ще повторя.
Аз съм смисъла. Бяло страдание.
Като дъжд по стъклата се стичам.
И съм истина. Жестове. Блянове
по едно премълчано обичане.
Аз съм дулото. Аз съм куршума.
Тази гънка, която те дразни.
Йероглиф съм. Объркана дума.
И комета. И мрачен сарказъм.
Аз съм ничия. Нечия. Твоя съм.
И ме има. И бързо изчезвам.
Аз съм обич. Обратният полюс,
който вечно към мен ще те тегли.

Руска Назърова

Не съдете децата сурово.....

Не съдете децата сурово! 
Не натрапвайте своите цели! 
Те не искат от Вас наготово 
мъдростта на косите Ви бели! 

... Оставете ги! - Нека се учат 
сам-сами по земята да ходят! 
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес, покорството не е на мода! 

Не ги гледайте с немия укор, 
който някога мразехте много! 
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога! 

И дискретно, без думи излишни, 
ги подкрепяйте с нежното рамо... 
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!

............

Стари ракли не отварям,
писма повторно не чета.
Дрехи скъсани не кърпя,
изхабените неща горя.

Увехнали цветя в дома си нямам.
Не вкусвам вчeрашна храна.
Веднъж изстине ли кафето, зная,
ще изгуби своя аромат.

В указателя си нямам номера на бивши,
не пазя спомени от тях.
Не ми тежат носталгии излишни,
в миналото не събирам прах.

Не страдам за отминали приятелства.
Радвам се на тези тук, сега!
Не прощавам изневери и предателства.
Не избирам спомени пред любовта.

Мариян Димитров

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Достатъчно... Изтрий сълзите
със края на ръкава...
Животът продължава, мила,
животът продължава...

Макар без сцена. Без театър.
Макар и безработни.
Със теб сме още по-щастливи.
Със тебе сме страхотни.

Освободени от задръжки,
от глупави проблеми,
най-после и за нас самите
си подарихме време.

Животът продължава, мила.
Печелиш или губиш.
Но в този случай аз печеля -
ти супер с мен се любиш.

И не мисли, че няма време,
че е изтекъл срока.
Животът продължава, мила,
в обратната посока.

Обръща се назад, към старта.
Към младостта завива.
Аз ставам все по-ненаситен,
а ти - все по-красива.

И както виждаш, ни се случи
най-хубавата случка.
Животът продължава, мила,
във малката ни внучка.

И затова изтрий сълзите
със края на ръкава.
Чак до смъртта и по-нататък
животът продължава.

Недялко Йорданов

КОГАТО

Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.

Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.

Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.

Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.

Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.

Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.

Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.

Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.

Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.

Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.


Цветан Диковски