вторник, 16 август 2011 г.

Меморандум на едно дете

Меморандум на едно дете



Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.



И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

Ти си Ти

Ти си Ти

Никога не забравяй,

това, че живееш, не е твоя собствена идея

и това, че дишаш, не е твое решение.

Никога не забравяй,

това, че живееш, е Нечия идея

и това, че дишаш, Неговия подарък за теб.

Никога не забравяй,

никой не мисли, и не чувства, и не действа така, както ти,

и никой не се усмихва така, както само ти умееш.

Никога не забравяй,

никой не вижда небето по начина, по който ти го правиш,

и никой никога не е знаел това, което ти знаеш.

Никога не забравяй,

никой на света няма твоето лице

и единствено ти имаш тези очи.

Никога не забравяй,

ти си богат, независимо дали със или без пари,

защото можеш да живееш, и никой не жевее като теб!

Ти си желан, не си дете на случайността, нито прищявка на природата,

Независимо дали свириш музиката на живота си в минор или в мажор,

Ти си Божие творение, гениално при това.

Юрген Верт

Желая ти време

Желая ти време

Не ти желая всички дарове,

Желая ти това, което повечето нямат:

Желая ти време да се радваш, да се смееш,

Използвай го и можеш да спечелиш.

Желая ти време за действие и размисъл,

Време не само за теб, но и за другите.

Не ти желая време за бързане и тичане,

А време да бъдеш щастлив.

Не ти желая време, което просто да убиваш,

Иска ми се да ти остане в излишък

Като време за удивление и вяра

Вместо непрекъснато да гледаш часовника.

Желая ти време да достигнеш звездите

И време да пораснеш, да узрееш.

Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.

Желая ти време да откриеш себе си,

Да приемаш всеки ден и час за щастие.

Пожелавам ти и време да прощаваш.

Желая ти да имаш време да живееш!

Ели Михлер





неделя, 3 юли 2011 г.

НАУЧИХ

Току що научих, че прошка се дава

само когато прекрачиш гнева си.

Разбрах, че сълзите не носят забрава,

че бягаш, когато докоснеш страха си...


Току що научих, че тихата ласка

изгаря по-силно от огън разпален,

че връщаш се там, където си чакан,

че който те съди - не те заслужава...


Току що научих, че полета може

да бъде отсечен със думи-плесници,

че не омразата трябва да те тревожи,

а плахия вопъл на тъжни зеници...


Току що научих, че Рая вълшебен

би се побрал и в една малка стая

- стига да знаеш, че там си потребен,

че там си обичан - стига да знаеш...


М.Трандева

вторник, 10 май 2011 г.

Среща

Среща


С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Дамян Дамянов